КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар торбичките в крачката си, така и той пълнеше сърцето си с радост от живителната сила на пролетта.
Ритмичното почукване на токчета на дамски обувки по настилката разсея унеса му от жуженето на пчелите. „Така могат да стъпват само млади, здрави и стройни крака" - си помисли и извърна глава от цветчетата, за да се убеди в това. Беше Павлинка - една от малкото млади и хубави жени в селото. Радостта от красотата на пролетния ден помръкна. Женската хубост винаги бе предизвиквала пареща болка в сърцето му. Вече зрял мъж, той още не бе изпитвал радостите на любовта. Това го накара и сега да потръпне. "Ще си отида от света така - непознал жената. Но такава ми е орисията. Коя ще ме допусне до себе си ...