Комшийката Сийка
Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изчуквал.
Седя се аз под навеса и таман довършвам един изпъкнал профил на гургулица върху чисто нов мермер камък и са хлопна вратника. Гледам силна-вилна в двора ми Стрина Гина от долната махала. Ставам да я срещна, а тя издалече:
- Даскале, при тебе ида щот си тертиплия и най-паче щото си широко скроен. И да не си посмял да ме върнеш, да не та обадя на данъчните!
- Чакай ма, Гино, кой се е споминал?
- Комшийката Сийка щеше, ама моичкият скри всичко остро – изблещи ми се Стрина Гина и продължи да нарежда, почти запенена от ярост: - На мене камък ще правиш, приживе си го искам и толкоз!
- Да ни си болнава на умирачка нещо, Стрино – загрижено запитах.
- Не съм аз, ама в гроба ша ме вкара таз мойт ...