Сажди
Сажди
Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято знойно беше – от слънцето – педя го делеше; небето до колене бе – ако се катурне – в миг ще го подпре!
Но от север взе да притъмнява често – ветрове – и все насрещни. Людете, що песен му изпяха – портичката си подпряха и, всеки ден кладяха огън – да знае че не е бездомен –
където пушек има, значи- има и камина – и туй ако не е хабер, че нужен си, че си авер - от цялото си неделим, макар да си самин – и хали да те хапят, да студуваш – ти, за стряхата воюваш! И челядта така му рече: „Дори да се огъваш вече – не бой се – зимата си тръгва вече!
Лятос ще те поизправим – да рухнеш, няма да те изоставим!”
Но минаха се толкова лета, на толкоз също бури устоя, а гръбнакът му, никой не подпря – и тъй коминът взе да се смалява. Зачуди се – дали не остарява - ще може ли обичните, от отрова да спасява, и взе да става все по-тъжен – ужасно е да си ненужен.
А хората под неговата стряха, купиха си климатик – забогатяха – зер – на коминът не държи гръбнака – защо да го измъчват брата.
„Даа – добри към мене бяха” – с въздишка изпъхтя последните кълбета –
и свлече се, и… падна върху плета, ала гледаше – тухлите да падат меко,
че ако си нов комин заправят – да им бъде леко…
Дъжд плисна като из ведро – каквото от комина е било-било,
а саждите от сълзи се размиват и чудят се – в чия душа ще се побират.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хм.. нещо средно между поезия и проза.
-
❤🍀
-
Завръщането винаги е трудно, Силве, но ще ми се получи надявам се... Благодаря ти, мило момиче!
-
Липсваш, Рени!
-
Колко ме стопли, Златна! Хубава и на теб да бъде вечерта!
-
Одухотворила си комина! Наистина е много тъжно и е "ужасно да си ненужен"!
Коминът символизира топлота, традиция и семейни ценности.
Хубава и творческа вечер, Анице -
Миночка, много ме трогна, благодаря ти!
-
Знаеш ли,много ми хареса и ме натъжи,прекрасна творба,отива в любими!
-
Руми, много ти благодаря!
-
Аз често съм безмълвна след прочит на твое произведение, Рени, както е и сега! Уникален и невероятен замисъл!
-
Благодаря, че постави в любими, Лидия!
-
Марианче, благодаря сърдечно! Радвам се, че ти е допаднало!
-
Иржи, благодаря ти! Съвсем правилно си го разбрала - много често за жалост, за някой деца, за възрастния вече родител - място няма, време няма - той е ненужен и забравен и си отива тъжен и огорчен, но с мисълта за децата си.
-
Ако беше написала тоя разказ като стих,Рени,все щеше да има някой кусур,я в ритъма или римите,а така -стих,написан като разказ е толкова перфектен,че не мога да кажа повече думи!Само за съдържанието-коминът е символ на стожер на сградата-без него не можеше!И ако си го използвала като метафора-възрастния човек,който беше опита,мъдростта,силата в дома,сега е....нищо,защото го измести модерния климатик-лесното,бързото,чистото!Много,много ми хареса!!
-
Гавраиле, благодаря ти!
-
За мен тази поетична проза е като притча.За приемствеността и признателността към това което е било преди нас.Иначи в душите ни винаги ще остават неприбраните сажди.
Поздравления!!! -
Силве, благодаря ти - в случая коминът наистина Е еовек )примерно - родител).
-
Почувствах го като човек Рени. Благодаря ти за този поетичен разказ!
-
Благодаря ви, Младене, Лиа, за хубавите думи!
Доче, Светулке, Таня, благодаря, че поставихте в любими! -
Аз бих се обзаложила, че каквото и да напише Рени ще е все така качествено, с дъх на старо, но много качествено вино, от тези, които рядко може да си ги позволи един обикновен човек...Да, това е истинската жена, според мен - непроменена минава през годините и бурите на живота. Творбата ти ме кара да се замислям...Дали наистина остават само сажди след живота на един човек? Сълзи и сажди, но и тухли...Коминът - гръбнакът на един осмислен живот. Чудесна поетична проза. Благодаря!
-
Ако този текст не беше сложен в раздел проза, бих се обзаложил, че е поезия. Поздравление, Рени!
-
Благодаря ти, Хари! Всеки предполагам, ще намери свой различен прочит...
Бърнс, благодаря за любими! -
Неповторима символика! Коминът,отивайки си мисли за своите " забогатяли" собственици,може би наследници на тези,които са отделяли от оскъдния си залък,за да го построят. Тухла - по тухла! Климатикът е някакси чужд,далечен от истинската българска душевност...Поздравявам те искрено,Рени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
