Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сега са други и не можеш да залъгваш една златна рибка с някакво си кебапче“. Хеле по време на обяда, докато той развиваше парче сирене, увито в изрезка от вестник „Уикенд“, гледам между „важната“ информация кой кого изчукал, кой кого не успял да изчука и пр., се мъдри едно съобщение, че нашият приятел Пешо Кухов отново спечелил конкурса за поезия „Революционна гайда“ с великото поетично творение „Смърт или свобода“, а журито - все от наши хора: Гълчаков, Гиков, Рандекова, Мирекова, Пекова изобщо не участвало в разпределението на наградния фонд. Тогава нещо щракна в мисловния ми куфар и викам: „Край, тук няма да я хванем тая златна рибка; събирам си такъмите и тръгвам.“
„Чакай, бе човек, къде с ...