Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръжи около него. Животното спряло да хрупа трева и се втренчило в нея.
- Красива съм нали? Имам изящни криле, младо тяло и чаровни големи очи. – забръмчала скромно мухата.
Магарето я слушало изумено. Нито била красива, нито чаровна, а само дребна и мърлява. Друго си било една истинска магарица с големи бели зъби и игрива опашка...размечтало се то. Все пак имало обноски и решило да замълчи културно. Но мухата изтълкувала грешно неговото мълчание и го приела за съгласие. Затова преминала в атака:
- Искам да ти призная нещо... Обичам те. Влюбих се в теб от пръв поглед. Копнея за теб. Ще се возя на гърба ти и така няма да си самотно.
- Но аз не съм самотно. – изревало магарето и в главата му отново ...