-Искам да отсея от масата, започна да обяснява въодушевено Хенри, размятайки хаотично ръцете си. Най-много размяташе показалеца си. С него придаваше по-голяма важност на думите си или поне така му се струваше. Забързано се почеса по темето, а сетне отпи мека глътка кафе от бялата чаша със златния кант. Той беше ярък писател и като всеки такъв разбира се се интересуваше главно от решаване на екзистенциални въпроси, измерваше времето с везни, направени от летаргия и винаги зашиваше по едно бяло копче на черните си сака. Така Хенри описваше контраста между белите и черните "пратки", които Вселената му изпращаше всеки ден. И под "пратки" имам предвид отношенията му с хората. Да, точно така! Той гледаше на хората, като на пратка, която преди да отвориш трябва задължително да поискаш опция "преглед". След това започваше да ги анализира, записваше си по един контраст от всяка тяхна история. Дори последната си книга Хенри реши да кръсти "Черно и бяло". В нея той бе посочил за главна героиня ед ...