1 мин за четене
– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах се уморено и пристъпих напред. На бутона имаше щамповани букви „САМО ЗА ДЖЕНТЪЛМЕНИ“.
– Е, и?
– Не любопитствате ли какво ще се случи, ако го натиснете?
– Не.
Пресегнах се и го натиснах.
– Ето, че вече сте джентълмен!
– Ха! И просто така с едно натискане?
Непознатият загадъчно се усмихна и слезе от току-що спрелия автобус. Секунда по-късно в него се качи млада жена. Любезно се отдръпнах да направя път. Тя ме погледна и задържа погледа си продължително върху мен. Нещо в гърдите ми се преобърна.
– Ще бъде ли госпожицата така добра да каже дали не се познаваме отнякъде? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация