... Но тя остана точно там, където той я остави преди мноого, мноого време... Той отдавна си беше тръгнал и вървеше ли, вървеше, дори тичаше, без да се спира. Беше изминал много голямо разстояние. Дори следите му вече отдавна не се виждаха. Гледаше в съвсем друга посока и никога повече не се обърна към нея. А тя стоеше като замръзнала и не смееше да помръдне. Дори понякога изпитваше съмнение дали е жива изобщо. Не можеше да приеме, че трябва да продължи без него и тази невъзможност не ù позволяваше да направи и крачка напред. Да, може би понякога правеше крачки. Но те бяха само и единствено назад - назад към спомените им заедно. Тя се опитваше чрез тези спомени да запали отново огъня в сърцето си, но този огън беше просто като от запалена кибритена клечка посред зима - крайно недостатъчен, за да я стопли. Какво като бяха само спомени... Те си бяха нейни и никой не можеше да ù ги отнеме. С времето започнаха да избледняват и връщането ù към тях не я радваше така, както в началото. Това о ...