Спомни си мразовития ден, в който я намери. Беше началото на февруари преди осем години. Навън бе ужасна виелица. Снегът се въртеше носен от вятъра, развихряше се и нападаше от всички посоки. Бе излязъл да отиде до магазина, за да зареди с продукти. Хляб за няколко дни, мляко, колбаси и чай, защото не се знаеше колко ще продължи лошото време. Между другото, бе взел да изхвърли торбата с боклук.
Нощта бе направила първите си крачки, когато той излезе навън. По-точно бе онзи призрачен миг между здрача и нощта, когато сенките и илюзиите се размножават и плъзват по Земята.
Приближи се до големия метален контейнер за боклук и видя през не до края затворения капак, че не е много пълен. Някъде малко над дъното. Понякога в такива мразовити дни контейнерите се препълват. Отвори капака и чу свирепо съскане. Една черно-бяла котка, която му показваше зъбите и яростта си и явно безграничната си смелост и решителност да ги забие в него. Леко се стресна и после забеляза няколко малки, сякаш току що р ...