КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
Пчелите жужат около нас, кацат по дрехите ни, лепят се по ситната предпазна мрежа на маските ни. От време на време ги опушвам с духалото, когато станат много неспокойни. Наблюдавам сложно организирания живот на пчелните семейства и правя изводи за нашия човешки живот.
- Ти какво правиш? Заспа ли? Ще те изядат пчелите - подвиква ми Михалаки.
- Замислих се.
- За какво си се замислил толкова?
Лесно ли е да му отговоря на въпроса? Мисля за много неща. Но той спира да работи в очакване на отговора ми и аз казвам:
- Мисля си, че всеки човек е като един кошер.
- Откъде-накъде? Не те разбирам. Защо мислиш така?
- Може да се каже, че ние сме кошерите, в които Бог ще влезе един ден да види колко мед и ...