*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, където хлябът се качваше веднъж седмично и точно толкова пъти слизахме долу в града, ако имахме бойни заслуги.
Край мен минаха двама от нашите, носейки пълен чувал с кестени. В началото на ноември костените, както местните наричаха кестените, зрееха и малките им сърца се пукаха от целувките на златното слънце. Командирът от седмица полудяваше. Всички събирахме кестени, пълнехме платнени чували (изкуствените запарвали златно-кафявите сърчица) и служебният джип, натоварен като за бягство през граница, пълзеше към града, а после и към родния град на началството, където баща му продаваше събираните от нас кестени, за да купи на внучката апартамент в София.
Днес се спасих от мъчение, поемайки втори н ...