Не е горещо, различно е. Отворила съм прозорците, за да усетя аромата на нивите, примесен с летния уличен прах, надявам се да изсуши напиращите сълзи и гняв. Облягам се и въздишам, малки парченца време се откъсват от устните ми, излитат навън и се пръскат по синьото порцеланово небе.

  Отново съм на този път, а той е пропит от заминаване, като всички други улици, по които минах. Слънчевата земя на детството е нарязана от лудостта и огорчението в очите ми. Винаги си тръгвам от тук... Скрих миналото зад бягство, изживях този миг безброй пъти и набраздих живота си със сбогувания. Измислих си спомени, исках да построя дните си върху нещо красиво и скъпо, макар и лъжа, а те се рушаха с всеки сън, с всяко докосване на нощта. Момиче, къде изчезна вълшебството в погледа ти? Като дете рисувах кости в гредите на къщата, съчинявах истории и казвах на другите деца, че това са легенди, които баща ми разказва в зимните вечери... Да... Баща ми разказваше, но неговият език бе друг, помня го...

  Поглеждам къщите и очите ми потъват в тях. На седем съм... страхът пробива стените на малкия килер, в който се крия, чувам го... прибира се с трясък, големият ми брат казва на Райна да си ляга бързо. Бързо! Слагам ръце на ушите си, вече не съм тук, за миг ми става толкова топло...  познатата мелодия тихо и неусетно изтича от устните ми, така истинска, като от майка... Детските ръце не усещат празнината до себе си, те не вярват в нея...

  Няма да вляза. И сега. Бях повярвала, че след време ще мога да прекрача дома смело, но този праг е само за тръгване и аз винаги ще си тръгвам от тук. Ще запазя това, което прави детството ми чисто и хубаво, това, с което мога да живея и вярвам... останалото... ще скрия от себе си.

  Костите в гредите вече са потъмнели, но истинските спомени не успяха да покрият земята на детството.

  Обръщам колата, къщите са вече зад мен, хубаво е. Спирам за миг и затварям очи. На седем съм, небето се люлее усмихнато, аромат на лятна нива е попил в косите ми, а Райна тича пред мен с череши-обици...

                                                               "Заминаване", вдъхновено от Маргьорит

                                                                                                                        Дюрас