– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – прозвуча ненормално и отекна като сбъркано ехо в празния коридор.
Уважаемият читател може да не повярва, но понякога едно отваряне на хладилника в малкото време преди началото на работния ден може да се окаже доста инфарктно занимание. Особено когато... му предстои да види нещо, за което не е подготвен.
- Кой дявол ми е пипал нещата?
По средата на кухнята с ръце на кръста, Никодим Колев, огрян от светлината на отворения и вече споменат хладилник, истерично изрече тези, иначе непристойни за неговите уста, думи. За момент шокът от видяното и сграбчилата го безсилната ярост се превърна в надежда, че някой гузен нему съквартирант ей-сегичка ще се яви изневиделица с виновно признание на уста: „Извиня ...