Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други ароматни „бижута“, скътани там през годините.
Някои събират пощенски марки, други златни гривни, маркови вина, колички, кукли, монети. Аз колекционирах ухания. Заключвах ги в сейфа на сърцето, никой да не ми ги вземе. Те бяха моето хапче против самота. Преди време направих грешка да споделя този факт с бившето ми гадже и кандидат за бъдещ съпруг. След изреченото с мъка откровение той хвана лицето ми с ръце, погледна ме иронично и ме застреля само с една дума :“Крадла!“
Споменът удари душата ми до синьо, затова се наведох над саксията с малки карамфили. Уханието ме прегърна нежно, целуна насиненото и се усмихнах. Затворих очи и измъкнах едно от най-ценните си съкровища – уханието от ръцете на мама. ...