Бележка от автора: Моля да извините допуснатите граматически грешки и да се насладите на историята.
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които се рееха над града. Вятърът беше лек, приятен. Усещаше се свежест във въздуха, която идваше откъм езерото.Там седях и аз - на същия този мост, на който седя сега, сигурно и същите мисли са се лутали тогава из моята глава, без дори да подозирам, че нещо ще се промени. Музиката кънтеше в ухото ми от слушалката, която бях сложил. Имайки предвид, че ненавиждам това да слагам и двете си слушалки, някак си го чувствам като отделяне от света и всичко заобикалящо ни. А тогава не исках да съм далеч от света, исках да съм възможно най-близо до него, за да мога да усетя малкото моменти на истинско спокойствие в живота си. Спомням си, че спокойствието ми беше нарушено от клаксона на една от многото коли ...