6 мин за четене
...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваше, очите ми бяха празни. Тази болка ме разкъсваше отвътре. Бях толкова погълната от мислите си, че почти не усетих как профучах през Кавала, Драма, Серес, Сидерокастро, Промахон и ето, че почти стигнах Кулата. За първи път минавах през Кулата, до сега пътуванията ми до България биваха през Свиленград.
Два пъти в годината ходех да се виждам с роднини, които понякога ми се виждаха в много. Този хаос в родния ми град ме изсмукваше. Ето я и митницата. Наложи се да изчакам. Доста хора бяха предприели пътуване днес. Нямах проблеми с преминаването, откакто ми извадиха документ за пребиваване законно в Гърция.
Две момчета, изглеждащи около 20-25 годишни, се правиха на работливи.
Подигравателно се за ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация