Преди години, когато започнахме да ходим на Битака, той бе като разходка в различно измерение. Туристите попаднали във вулгарните му, мръсни, лапи бяха ценна плячка, рядко пощадена от грабеж. На такива места се чувствахме у дома си. „Местните“ също ни приемаха добре, някои от нас си мислеха, че е заради грубиянските татуировки и бирени бутилки рано сутрин, но истината е, че щом разсмееш някого границите помежду ви изтъняват. За последното не трябваше да се стараем много, особено щом се появим с изрисувани лица и ръце, дело на последните оцелели в снощното събиране. Днес е модерно да се снимаш там, чара му е още по-мъртъв и заради факта, че хората не само знаят какво продават, но знаят и какво търсят.
Стига с романтиката!
Двамата с Дани отдавна не ни вълнуваше какво се случва в тази дупка. Дошли сме за стар телефон и регистрирана СИМ-карта. Сдобиването с тях ни отнема не повече от десет минути, след което се отправяме обратно към Квартала.
Любимата ни банка е по средата на булеварда раз ...