-  Е, и така свърши  всичко ли, и не я видя повече - попитах нетърпеливо

- Дойде на абитуриентския ни бал - продължи той малко неухотно -  Вече позаякнала, с модерна визия и държание, все пак  идва от един друг, непознат за нас свят. Танцувахме даже, танго, валс. Може би искаше да останем само двамата, сигурно сме били нерешителни да си го кажем. Още от тогава някои съученици имаха леки коли или вили, отидоха, а мен не е поканиха, нали моята люлка се люлееше наобратно, кой ти гледаше, че съм строен,здрав и привлекателен, като нямах маята, така да се каже.

След години я видях случайно, било е за някаква ученическа годишнина. Научих в последния момент за събитието, даже бях с намерение да не ходя, не че съм чакал специална покана за годишнината, всъщност кой бях аз, та да искам покана.

Отидох. Стоях на отсрещния тротоар малко в сянка и ги гледах. Пристигат с големи леки коли, едва се измушват от тях, грухтят като преяли добичета като слизат от тях. Фалшиви усмивки, фалшиви поздрави и потупвания по рамото.

Тя дойде с огромна черна кола. Понаедряла като майка си, запристъпя тежко, тежко на високите си токчета, отново нямаше жизненост в тази жена. Подобен дебелак я бе хванал под ръка. О, това беше Косьо, като ученик беше толкова непохватен, че маршируваше с двете ръце напред и не можеше да влезе в трапа за скок дължина по физическо...

Но, пак стигаме до люлката. Той беше в правилната люлка и успял да се ожени за Татяна.

А тя ме забеляза, погледна ме неловко или по-скоро тъжно, пусна за миг ръката му, все едно оправя нещо по тоалета си.

Постоях още малко, вече не виждах, кой с какво пристига и влиза в ресторанта.

Тръгнах бавно към къщи. 

Само не ме питай, а не отиде ли в някоя квартална кръчма или друго заведение да се насвяткаш.

Не, нямаше за какво и защо, аз бях за всички Красьо Шиндера, който великодушно даваше полувин марципанче на този който нямаше,...ако ме помнят де.

След някоя и друга година ме срешна къдравия Гошо на улицата

- О,знаеш ли Красьо, на Косьо жена му починала нали беше малко болнавка, а той от мъка ли, какво ли, започнал да  пие и играе на машинките комар, заложил всичко и бизнесът му фалирал. Сега едва свързвал двата края и някъде живеел на квартира.

           Нотки на съжаление се прокраднаха в гласа му, дали заради  Татяна , или Косьо. Пое си сълбоко въздух.

- Нали ти бях заразправял, че мама се поболя. Вероятно самотата я съсипа. Напуснах работата на смяни, исках да съм около нея. Тръгнах да търся нова работа. Гледам обява, по специалността, устройва ме.

Гърдеста секретарка ме настани на стол да чакам, защото господин инженр Христо Христов в момента е зает.

Тик-так, тик-так, минаха два часа. Покани ме, влезнах, гледам зад бюрото плешивко скрит зад диоптрични очила.

- Ице, това ти ли си бе човек - радостно попитах - Без малко да не те позная

След обичайните любезности между бивши съученици му казвам

- Ице, пардон инженер Христов, на зор съм, търся работа, помагай брат

Плешивкото Ице, намести диоптричните очила и тежко рече

- Шиндер, фирмата не е дюкянь да продава надежди, търсим специалисти,... имаш ли поне средно образование

- Е как бе, нали заедно завършихме гимназия, не помниш ли като ти подавах листчета с решените задачки на класните...

Имам даже средно специално механо и електротехникум, после Удостоверение за клас заварчик от КЗУ.

Казвам му и вадя кетапите от найлоново пликче и му ги подавам

- Знаеш ли, бях зам началник смяна, но мама се поболя и напуснах, и за това търся работа.

Разглежда, разглежда дипломите, сертигикати, трудова книжка, намества очила. Ха, ето отговарям на критериите за работа, ще ме вземе.

- Шиндер - рече най-после - Иди при секретарката, да направи фотокопия, напиши молба и ще се виждаме. Ами обаждай се. Хайде със здраве, че работата не чака.

Отидох при секретарката, даже черпи и по едно кафе. Зарадвах се, Ицката ще ми помогне, това се казва съученик .

- Господине, добре - изчурулика гърдестата - Ще ви се обадим

Набрах кураж, какво пък ще похарча някой лев, заслужава си. 

- Госпожо, мога ли да ви поканя на кафе или коктейл, има 5 минути до края на работния ден, пък и вие сте симпатична

- Госпожица съм все още, добре в барчето отсреща в 17 и 15 часа.

Това се казва късмет, си помислих, нова работа и тази щом е госпожица, може заварката да стане, все още хващам око.

Отначало кокетничеше, после взе да обръща чашките, все едно пие чай за болно гърло. Е , аз я поканих.

- Знаеш ли, той инж.Христов, имаме много кандидати за работата, за позицията де, не че е изнудване, но е определил цена 3000 лева, все пак това е работната заплата за два месеца и се избива, и си заслужава. Работата е перфектна.

Погледнах я изкосо. Нали госпожице бях ти разказал как и от къде познавам Ицата, съученици, не ти ли говори нещо.

- Ами сега аз ще ви се обадя госпожице, много сте ми симпатична. Какво ще кажете и занаред да поддържаме отношения. Няма да съм равнодушен към вас, можем да живеем в моя апартамент.

 Разказах на мама. Скрих, че ми е  съученик.

- Много пари са Красе, три хиляди лева, и току виж след някой месец съкратили длъжността и ти изгоряха  паричките.

Не дадох парите. Започнах работа на дребно, където ме извикат познати да ремонтирам нещо, после ме препоръчват на техни познати. Хайде свиква се и с малко пари

              Преди някоя година как така получих писмо-покана за ученическа среща.

Отидох пак на тротоара си. Облякан в официален костюм,вратовръзка, винаги  ходех така, погледам, погледам хорската суета, и се прибера в къщи. Кой ли се сеща за Красимир Иванов Шиндеров и се интересува от него.Тъкмо се врътнах да си ходя и до мен изникна  Тянката. Виждахме се понякога из града, но се правихме, че не се познаваме или минавахме на отсрещния тротоар, да не си кажем '' Здрасти, как си наборе...''

- О наборе, пропуснал си  пешеходната пътека, хайде давай да вървим и аз позакъснях малко. То какво ли ще им гледам, ама жена ми все ми опява, хайде никъде на ходиш, с никой не се събираш. Все ще се изтърпите  за няколко часа, та за това идвам. То преди  от същите натегачи в училище, не можеш да се вредиш да кажеш какъв си, как ти е минал живота, да се оплачеш или похвалиш, то и при тебе е така де. Хайде да влизаме.

              Поразгледах се. Напълно непознати физиономии. А аз си мислех, че животът само мен ме е очукал.

              Някой каза нещо като добре дошли и наздраве. Вдигнахме вяло чашите за тоста.

следва.....