Замълчахме за кратко, сякаш да посъберем мислите си.
- А с майка ти какво стана - попитах тихичко
- Мама, най-после се поуспокои. Разваше се като ходехме с колата из България, работеше в двора, зеленчуци, плодове, кокошки, знаеш селски двор трябва да има от всичко по малко. Взе да се оплаква от световъртеж, бърза умора, апетит загуби. Ходихме на доктори, един, два, диагнози различни. Трябвало спешна операция. А пари, уж покривали всичко...
- Красе, да продадем колата, мама
- Не мамо, ако нямаме кола, как ще те карам по болници, как ще идвам да те видя, необходима ни е все още. Какво ще кажеш за апартамента, излишен ни е, а на мен тук на село ми е по-добре.
Послуша ме, съгласи се, продадохме го. И без това не ми беше мил. Чувствах се подтиснат там, не е моя роден дом. Както се казва, майната му на апартамента и на парите. Отидоха по лечение, но не успяха да я спасят. Почина горката.
Преди да издъхне ми каза '' Красе,щастлива съм , че те има сине, е не упяхме с баща ти да ти създадем няк ...