Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. А може би... за да запълним празнотите си за момент, а след това отново да изровим раните си и да нараним всичко, понечило да ни разбере. С нея бяхме двама самовлюбени самотници, вярващи си дотолкова... че се бяхме превърнали в изкусни лъжци на любовния фронт.
По-късно видях да паркира белия си мерцедес близо до заведението, където я чаках. Тя беше от богато семейство, движеше семейния бизнес на родителите си, въпреки крехката си възраст, и обичаше да привлича вниманието към себе си. Никой не караше подобен тип автомобил в града. Това бе и нейната цел – да се знае кой е на пътя. Не се страхуваше да демонстрира близост с мен на публични места. Не можехме и да отречем – бяхме привлечени един ...