28.06.2022 г., 10:51 ч.

 Кратки срещи на изток (1) 

  Проза » Други
1110 6 4
Произведение от няколко части
1 мин за четене

За онези сини очи...

 

     Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
     Срещахме се рядко с тази жена. Толкова рядко, че понякога си мислех, че всичко се случва единствено в илюзиите ми, докато хлапакът в мен продължаваше да се вълнува. Тя пристигаше, когато искаше. Не приемаше покани. Беше дръзка, а искаше ли нещо – просто го взимаше. На всяка цена. Не боравеше нито с времето, нито с обстоятелствата. Такава беше...
Понякога ми се иска да не виждам болката у другите. Защото повярвайте... колко много болка и разочарование имаше в крайчетата на тези сини очи! Толкова много... достатъчно за тонове морски мрежи и стотици възли, в които попадаше не кой да е, а самата тя.
     Спомням си, когато хвана ръката ми за пръв път. Пръстените, които носеше, се впиха в дланта ми, а усмивката й заигра. Обичаше прегръдките. Бях сигурен, че някъде дълбоко в нея, все пак е останала доза истина, с която можеше да обикне човек. Сега просто бе време да изживее спомените си с лъжите, които представяше пред себе си и другите...

 

     Обикнах сините очи.

     Не защото не бяха искрени към мен.

     А защото морето винаги е било моята стихия...
 

» следваща част...

© А.Д. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Реших да започна поредицата от първия разказ. Завладяващо пишеш. Нещо неземно и феерично откривам!
  • ... После се скрива голата радост в навика да износва костюми и роли, и в това има някакво тихо величие, за което понякога ние сме само актьори.🍀
    Радвам Ти се ❤️
  • Хубаво пишеш!
    Поздравления!
  • Хареса ми синьото е това „море”! ☺
Предложения
: ??:??