Елена застана пред портала, обгърната от светлина. Погледна зад гърба си и видя Стефан – прегърнал тялото ù – и Деймън – коленичил до него с натъжено лице. Прииска ù се да слезе там и да ги утеши, но вниманието ù бе привлечено от нещо друго: две сенки, появили се пред портала. Разпозна ги веднага. Бяха родителите ù и я чакаха със светнали лица. Но щом се приближи, лицата им се промениха – станаха тъжни. Тя се опита да стигне до тях и да ги прегърне, но нещо я отдалечаваше. Дърпаше я надолу. След няколко ужасяващи мига тя отвори очи и видя сивите стени на криптата. Огледа се и видя Стефан и Деймън, тръгващи към изхода прикрепяйки се един друг.
Елена леко се надигна и тихо ги повика. Те се обърнаха и стояха като статуи няколко минути.
- Елена? – попитаха в един клас. – Това ти ли си?
- Мисля, че да! – отвърна момичето, дишайки учестено. – Те ме върнаха. Родителите ми ме върнаха, - вече почти се беше разплакала, когато два чифта ръце я обгърнаха. Сетне някой сложи нещо на пръста ù. Поглед ...