Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко във въздуха.
Никой не слезе от небето, нямаше екстаз, нямаше началото на перфектен свят. Молитвите на милиони хора, самоотвержените актове и саможертвите бяха напразни.
А докато всичко бавно изгаряше, трима мъже стояха сред обгръщащата ги болезнена светлина и гледаха как светът умира, наблюдаваха безпомощни как техните приятели крещят и почерняват, погълнати от пламъка в гората, пълна със спомени, където всичко започна и всичко приключи...