ЗАВРЪЩАНЕТО
Иван започна всяка нощ да сънува, че лети. Понасяше се на невидимите си криле през дъжда и падаше. Събуждаше се и мислеше, че сънят е малка смърт. Тъжеше, когато „ смъртта” беше хубава и свършваше, и се радваше, когато бе мъчителна и се е събудил.
Дамян и Христина стояха до късно с него в градината край басейна и си говореха за политиката по света.
- Знаеш ли какво чух по Би Би Си онзи ден? В България нещата вървят напред. Демокрация се гради там, братле – потупа той Иван по рамото. – Решил съм да попитам тук-там дали ние… абе… дали можем да се върнем! – изрече Дамян набързо.
Иван си помисли, че сърцето му спря за миг и пак влезе в ритъма си.
- Я повтори, полковник! Не чух добре! Какво ми говориш? Вярно ли е това? Ти ли го чу, или някой ти го каза? – не вярваше Иван на чутото.
Дните се проточиха до безкрайност. Струваше му се, че животът започва да се възвръща. Мисълта, че може да се прибере, го окриляше. Не оставяше Дамян на мира нито денем, нито нощем. Обвиняваше го, че с ...