Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде рано за отмиване на минали събития и очакване на свежо утро.
Четирите сенки едвам се различаваха. По-скоро се размиваха и приличаха на буреносен облак пъплещ по земята. Омраза, навела глава, бързаше нервно набивайки крак в земята. Злоба и Завист подскачаха от напрежение подире ù. След тях бавно и гордо стъпваше Отмъщение. Когато изоставаше,облака се разваляше и ясно личaха сенките напомняйки различията между Съдбите. Тишината беше всепоглъщаща като мрака. По прашния път оставаха само следи от привидно търпение. Тежаха пропити от страх. Страшни следи! Болни и страшни. Незаличими. Прахосващи същества. Криещи същности на хора. Криещи обезличени души. Криещи пагубност и крайности. Тежаха тези две Съдби и следите им се впиваха в пръста и не се заличаваха от нищо. Никога!
Бурята започна. Грохот и мълнии. Отмиваше се всичко по пътя освен следите. Дъждът, вятърът или огънят от подпаленото от мълния дърво не бяха в състояние да заличат следите. Сухи отпечатъци от прахоляк, а около тях само кал. В далечината се виждаха конете, които не помръдваха и ги чакаха смирено въпреки времето. Пътищата на Омраза и Отмъщение се разделиха. Всеки пое към кралството си без да пророни и дума.
На хоризонта се издигаше дворецът на Омраза. Грамаданско сдание озаряващо околността. Горяха огромни огньове. Въпреки силната буря и дъжда те горяха и не стихваха. Пищните тържества в двора на кралството горяха с неимоверна сила колкото и самите огньове. Около огньовете подскачаха злосторници както и обикновени хора пропътували километри, идващи от всички посоки на света, за да приветстват своята кралица. Пълно бе с души предали се на Омраза. Втъкнала бе във вените им проказата си. Празнуваха в охолство и очакваха господството й да се умножи стократно след завръщането й. Никой не беше предупреден за неуспеха при Кръстовището.
Наближавайки двореца Злоба и Завист избързаха напред, за да разпръснат тълпата, която се бе събрала за победоносното завръщане на Омраза. Суета изтича срещу тях да ги посрещне лукаво усмихната.
- Веднага изгони всички - запелтечиха в един глас Злоба и Завист.
- Но какво има, защо не сте доволни... - попита Суета изненадано.
И докато изричаше това, изневиделица Омраза се втурна към нея. Мина между Злоба и Завист, изблъска ги, бясно отскочи и с един шамар я свали на земята. Силен шамар последван от още удари и ритници.
- Но, господарке, моля ви за милост, какво съм сторила бедната аз - записука Суета.
- Какво ли,сган проклета? Махни се от пътя ми. Махнете се всичкиии... Изроди! Паплач! Да пукнете,дано! Мразя ви! Да пукнете,дано! Мразя ви! Толкова ви мразяяяяяяяяя - бълваше Омраза.
- Ще ви унищожа всичкитеее... Долни помиарииии... Боклуци! Уродиии... - крещеше неистово тя.
Започна да удря и рита наред, който се изпречеше пред нея. Крещеше, ругаеше, презираше, кълнеше.
Затича се през тълпата, която беше като парализирана. Влезе в двореца обърна се към един от стражите и нареди портите да бъдат залостени.
Насъбралото се множество замлъкна. Празникът секна. Споглеждаха се.
След минути само, тълпата лицемерничеше, интриганстваше и клюкарстваше. Дъжда не попречи на огньовете да горят, но след появата на Омраза тлееха. Пепелта се разпиля от силния вятър.
Портите на двореца зееха. Стражите имаха нареждане да пуснат прислугата след като дни наред седеше навън. Всички останали се бяха разотишли. Някой тръгнаха още по време на бурята, други изчакаха да видят развоя на събитията. Вече убедени, че няма резултат от чакането и те си заминаха.
Дни наред Омраза не излизаше от покоите си. Слугите й се редуваха да я проверяват, но всички биваха изгонени, наругавани или замеряни с нещо. Цялото кралство бе онемяло. Единственото, което нарушаваше това бяха пристъпите на Омраза. Тя беше бясна, но нямаше пяна стичаща се от устата й. Бесовете й бяха като диви животни завъртели кръгове като от ада.Не девет, а стотици кръгове. Мъчно въртящи се, но в същото време с бясна скорост. Като виенско колело в увеселителен парк. Примамващо човеците да се повозят в безвремие обещаващо пияно веселие. Веселие нестихващо. Гръмко рекламирано и постоянно. В постоянството си водещо до повторения и зацикляне. Повторения в една фаза на пагубност затриваща разума. Принизяваща обичането и прошката. Възхваляваща бясно Омразата. Цялата паплач от колелото се завърташе като в центрофуга на изгубени желания, ламтяща само поквара и гибел.
Денонощно съдираше с писъци на безсилие застиналото време около кралството си. Изтънели писъци. Пресипнали, изкривени като лицето й и кънтящи. Така накрая с отпуснати мускули падаше в несвяст.
Неочаквано покоите й се разтвориха.
- Веднага всички тук - изкрещя Омраза.
Всички зарязаха на минутата заниманията си и през глава препускаха, треперещи и обляни в хладна пот. Строиха се пред нея като начело бяха Злоба, Завист, Суета, Интрига и Лъжа.
- Да се махат от двореца всички без тези петте! И да не сте посмели да подслушвате до прозорците! – погледна към Лъжа и каза - Залостете портите след тях и сложете стражи на местата където може да се проникне. Искам само ние да останем в двореца-заповяда тя.
- Ще бъде сторено, господарке - измрънка Лъжа.
Когато всичко беше готово, Омраза застана пред петте си верни слуги и занарежда:
- Драги мои, подли,сестри - започна тя - Да, сестри! Толкова сме близки, че това чувствам и затова само вие имате честта сега да сте тук с мен. Събрах ви, за да чуете от тук нататък какво ще се случи с нас.
Те се спогледаха и още по притеснено следяха всяко нейно движение. Тя звучеше странно. Неприсъщо за нея добронамерена и блага и в същото време като на сбогуване.
- Нека не бъркаме спъването с падане - изрече снизходително тя.
Изведнъж смени физиономията си и доби обичайния си лукав образ. Започна да се кикоти страховито и да крачи сподавена. Обърнала им гръб, чак се захласна от смях. Внезапно спря, рязко се обърна и изрева насреща им:
- Нали никой не си въобрази, че съм се предала?! Всички, които се подиграха с мен и ме подцениха ще си платят с горчилка. Никой няма да определя този път правила и състояния освен мен. Само Аз!
Обиколи още малко цялото помещение, изкачи четирите стълби към трона си,отметна дългото наметало, разположи се и заяви:
- Сега слушайте много внимателно плана, който съставих и без прекъсване за тъпи въпроси - прочисти си гърлото и продължи - Ще организирам събор на всички Злини и Бесове в Бездната на Съжалението и Отчаянието. Искам моментално да разпратите известия до всички. А, ти - посочвайки Интрига - отиваш лично при Отмъщение и го водиш тук. Той ми е най-нужен. Въпреки нетърпимостта ни един към друг, той е може би най-важният след мен в това, което предстои да се случи. Разбрахте ли ме всички?
Слугите й гледаха втренчени в нея без да издадат и звук, все едно бяха тряснати от гръм в нощта на бурята. Не можеха да повярват особено в последното казано от господарката им.
- Питам за втори и последен път. Знаете, че не обичам да се повтарям, а да ме разберат от един път-озъби се Омраза.
Всички освен Суета кимнаха в знак на съгласие. Омраза надигна вежди от недоумение.
- Какво не разбра? - попита тя.
- Господарке, не че не съм разбрала или не съм съгласна, но няма ли по-важна задача за мен от на останалите? - попита Суета.
Излезе по-напред, направи поклон и с усмивка се опита да продължи, но Омраза скочи от трона си и възпря думите й.
- Ти, за коя се мислиш? С кое да си съгласна? Аз не питам има ли съгласни?! Проклета повърхностна твар! - изкрещя Омраза - Имаш късмета, че не те превърнах в мравка. Да! Ти,да бъдеш просто една мравка в моето безгранично кралство. След провала ти с Радост и Любов това трябваше да сторя...
- Но аз я убих! А пък Любов я... - опита да смекчи вината си Суета, но Омраза отново пресече думите й.
- Тъпачке, ти я уби и всички знаят това. Разбрали са и че тровеше Любовта. Как ще обясниш? Прикритието ти е било ненадеждно и се провали. Сега сме застрашени от последващите действия от страна на враговете ни. Ти си виновна за всичко! Не! Всички сте виновни понеже сте празноглави! Какво ли си мислих като се надявах,че ще свършите нещо както трябва. А, ти, каква задача искаш? Или може би възнамеряваш отново да ме срамиш? Отговаряй!
- Не, господарке, простете моите грешки, умолявам ви! Ще бъда ваша слуга дори да ме мразите!
- Добре, добре... Не ми е до теб в този момент. Имам по-важни въпроси за решаване. По - нататък ще се занимая с особата ти. Сега се махайте всички от очите ми - просъска тя.
Отмъщение се разхождаше в зимната си градина. Предвид това, че кралството му беше обгърнато от вечна зима, то и друга нямаше. Насред снега целогодишно цъфтяха нарциси. Бели нарциси неразличими на фона на снега. Само,ако се вглеждаше човек отблизо можеше да ги познае и различи. Те олицетворяваха болестта на Отмъщение. Болест, нелечима и предавана само от лек поглед след наранена гордост. Крачеше бавно, наблюдаваше и размишляваше. Беше неспокоен въпреки, че винаги излъчваше спокойствие и превъзходство. След Кръстовището обаче нищо не беше както преди.
Живееше сам в огромния си дворец. Освен него единствените обитатели бяха черните гълъби, гарваните и лешоядите. Кръжаха по цели ята. Противно на Омраза, която олицетворяваше чистото зло в пълния смисъл, той беше нещо друго. Не беше като останалите Злини. На него се кланяха и съвсем добронамерени хора, които търсиха мъст по една или друга причина, но не бяха избрали правилния подход и начин за справедливост. Мислеха си,че отмъщението им, ще донесе справедлив изход или в името на любовта ще наказват.
Отмъщение бе с огромно самочувствие. Мнението му за самия него се създаваше и оформяше от факта, че се различава от Злините, но и от Добродетелите. Беше по средата. Смяташе се за необикновен и различен. Неподходящ да се слага в рамки или да членува в клубове. Поради тази причина избра да е аутсайдер. Никой не беше в състояние да го притежава или да го слага при масите. Именно затова с Омраза се ненавиждаха. Той нямаше как да бъде манипулиран от нея, както и тя не би му се подчинявала. Съюза по между им не би бил възможен още повече, че според нея - няма равна на себе си. Дори нейните „сестри” й се кланяха. А той не допускаше и за миг друг да го командва.
Тъкмо приключваше с разходката,когато дочу стъпки зад себе си. Обърна се и се сепна:
- Простете, че ви стреснах, Отмъщение. Или може би, ваше величество?! Но не! Нейно величество е само Омраза за мен, а вие сте чужд...
- Интрига, както винаги сте във върхова форма и усета ви кога да стягате примката не ви напуска.
- Ха-Ха, благодаря ви,за комплимента, но не съм дошла да ви се подигравам или да интриганствам по повод провала ви на Кръстовището.
- Провала бе, за вашата господарка, която сега ще покрива последствията от постъпките си с наказания - с усмивка отбеляза Отмъщение.
- Провала беше и за вас! Нито отговор специален получихте, нито разрешение от Пазителите за кървави брутални отмъщения. Само нищо. Едно нищо! За това ли чакахте?! Или може би за подигравките на Пазителите и грубия им тон?! Или, за да видите триумфа на Любов? - върна му усмивката Интрига.
- Умело подавате в мойто поле.Винаги сте била достойна конкуренция на кралицата си, но уви сте само прислуга за нея - изкашля се доволно той.
- И вашия нюх е добър за отговори, но с умисления ви вид преди малко не можете да ме заблудите. Не се побирате в кожата си, което за мен е явно-отвърна му на свой ред тя.
- Чувствай се свободна да се разходиш в градината ми, а след това и да се изпратиш, уважаема - мина на Ти, Отмъщение - Приключих!
- Но аз не съм! Тук ме прати Омраза! - заяви Интрига.
- Я, повтори отново... - с неразбиране се обърна той.
- Добре ме чухте. Омраза ви иска час по скоро в двореца при нея. Иска да дойдете с мен.
- И за какво има нужда от мен? При положение, че бяхме заедно и дори не ме погледна, още по-малко дума да ми продума, а сега чак покана за гостуване идва и то лично от нейна слуга. Изумен съм - задъхано заключи Отмъщение.
- Не знам никакви подробности. Това е заповедта от нея. Аз изпълнявам.
- И ако откажа поради липса на заинтересованост,какво ще се случи?
- Знаете вие, както и аз,за да съм тук и да водим този разговор нещата са сериозни и няма време за губене.
- Сериозни за нея! О,моля те, Интриго. Пак праща някой да й върши работата. Защо не дойде сама като е в такъв шок от случилото се на Кръстовището. Това ли е, което те кара да мислиш, че и аз като нея съм забулен в притеснения? - заяви Отмъщение.
- Не, вие не бихте си признал,затова сте сам в безкрайно празния дворец. Тя не е сама, затова праща мен. Моля ви, нека не спорим повече. Елате с мен. Нищо не губите - с очакващ поглед добави Интрига.
- Ох, добре! Идвам само, за да спреш нравоучението по повод начина ми на живот - засегна се Отмъщение.
- Еее, спокойно,де. Все пак ни чака дълъг път и дълго време за разговори - изсмя се Интрига.
Ke.Vi
© Константин Владимиров Тотев Всички права запазени