Всичко започна като обикновена разходка за незрящия Александър Торньов. Той обичаше да се разхожда из Кооперативния пазар на родния си квартал „Люлин”, да слуша разговорите на минувачите, да „вдъхва” суетата и безгрижието на хората, които имаха привилегията да виждат. Така се чувстваше по-добре. Но в ден като днешния, когато хората пазаруваха за Коледа и се готвеха да посрещнат празника сред близките си, го обземаше тъга – той отново щеше да остане сам и за компания щеше да има само старото си радио „Селена”, което вече петнадесет години му беше другар в самотата. Жена му го беше напуснала преди десет години, взимайки със себе си в чужбина единствения им син, а майка му се бе преместила да живее в мизерната квартира на втория си съпруг.
Потропвайки с белия бастун по тротоара, той се придвижваше бавно към кръстовището. Хората на спирката бърбореха за какво ли не – за това, че елхите са скъпи, а на всичкото отгоре не са никакви елхи, а борчета; за това, че кокершпаньолът на съседа лае по ...