|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която беше до мен на клона се стресна и излетя. А, да, това не е истинска пустиня. Човекът, който излезе през паянтовата врата стои застанал пред задния капак на автомобила си паркиран пред къщата и го отваря. Той се навежда и се изправя постепенно, грабнал нещо дълго и голямо от земята, увито в черен плат и бързо го натиква в багажника. Затръшва бежовия капак и също така бързо стига до предната врата на колата и влиза вътре.Всичко това свърши в такт, с бумтенето на сърцето си. Оттук го чувам. Щеше да се пораздвижи малко и след това щеше да се върне обратно вкъщи. Просто има малка, бърза работа да се свърши. Завърта копчето на радиото и се чувства готов да кара 500 мили. Наистина, да, колко е удо ...