КРИВА ПАЛАНКА III
Но нека продължим с изучаването на вътрешността на нашия хан. От двора му зееше разкривена дървена порта, учудваща пътника с миналата си масивност и здравина. Сякаш древните, боели се от мними великани и зли караконджули, се бяха крили зад масивната букова порта, взета от средновековна замък. Разкошът на дърворезбата още можеше да се види, макар да беше обветрен, глозган и непощаден от стихиите и времето. Ръката на стария резбар, уверена и точна, беше оставила незабравими образи на цветя и животни върху покорното дърво.
Двете крила на портата, подържащи се едно друго бяха открехнали пролука, достатъчна за порядъчен човек да влезе във вътрешната одая и да разгледа обширното, високо помещение, носещо още стъпките и миризмите на безброй посетители. Подът от монолитни дялани камъни с правоъгълна форма, циклопски градеж, подреждан от същите онези великани, от древни еднооки циклопи и могъщи юнаци, бродели в старите приказки и отсичали безбройните глави на планинската ламя. Високият таван бе подържан от две масивни дървени колони от горски дъб с цвят на опушено жилесто дърво, крепящо на горния си край четвъртити греди от същия материал. Напрегнатите стълбове, нашарени от ситни многогодишни дупчици на дървоядите като гигантски Херкулесовци, носеха тежестта на целия горен етаж. А той също бе зидан от масивни варовици.
По средата на отсрещната стена на видно място беше иззидана най-видната част на едновремешната къща - огнището. Кипрещо се със наперените си червеникави камъни, мощна основа и масивен, но елегантен сводест димоотвод, то сякаш бе готово всеки момент да бъде заредено и запалено. Отдавало животворната си топлина през столетията, огнището и досега беше запазило своето достолепие. Ако човек се приведеше стихнал, още можеше да долови потриването на премръзнали ръце пред сводестата му паст, идващо от вековете. А вътре можеше да се забележи напречния железен прът, на който са закачвали къкрещите котлета. Навсякъде се валяха разнебитени дървени столове, трикраки столчета и изпотрошена керамика.
По средата на просторното помещение, осветявано от четири сводести прозорци, напреко се мъдреше дългата ханска маса, носеща спомени за безброй веселби, тонове изпито вино и цели стада изядени агнета.
Излизайки навън и примижавайки срещу ниското есенно слънце, попадаме отново в застиналото царство на трънливата джунгла и песента на славея. Вляво от дървената порта на видно място белееха дъговидно износените стъпала, издялани от бял речен камък. Масивното, широко повече от човешки бой стълбище, водеше до разположената на втория кат широка тераса. Терасата с кръгли каменни колони гледаше към вътрешния двор на хана. По същото това стълбище с износените от селските кондури стълби се беше качила през пролетта на 1935 година и хубавата Севдалина, да занесе храна на косматия разбойник Муньо-кюсата и на същата тази тераса бе загубила невинността си.
... но за това - следващия път.
© Атеист Грешников Всички права запазени