Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , да отпразнуват събитието с порасналите деца , роднини и приятели.Беще приятно, разбира се, много цветя, хвалебствени думи, а сме още живи, прошепна той с крива усмивка. Жената го стрелна укорително и настроението и се скърши.Нататък всичко отшумя и дните си тръгнаха постарому. С времето определено не ставаха по-добри, а по-възрастни и различни.
Всичко е временно, утешаваше се той - любовта, професията, даже земята , на която живеем. Жената, кой знае защо, се ядосваше , когато той се отплесваше да философства за живота. В очите и нямаше следа от съпричастност, съгласие или желание да разговаря. Тя си имаше своите безпокойства на тази възраст. Дълбоко в съществото и се бе загнездила някаква б ...