От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ябълка, която пролет ръсеше цвят над везениците с червен и жълт лук, кръгъл и продълговат чесън. Сергията се отличаваше рязко от другите. Жената слагаше върху чиста шарена черга везениците, сплетени сякаш за европейска изложба на производителите на лук. Всяка имаше идеална плетка, а главите на нея бяха почти еднакви.
Пролет и есен жената продаваше и пресен кромид – всяка връзка еднаква, главите измити, почистени, вързани с червен конец. Понякога се появяваше и магданоз, с равни, като отсечени стръкчета, с къдрави весели коси като дете.
Продавачката не се провикваше, нито любезничеше с клиенти. Мълчаливо изпълняваше исканото количество и вид зеленчук, прибираше парите в домашно ушит несесер, ...