25.04.2019 г., 20:57 ч.  

 Кроулистът (12) 

  Проза » Разкази
1405 11 4
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

Тук Диди припряно го прекъсна: Излиза, че Дхармакая е обиталището на абсолютната Истина. Имам ли право да си я представям по този начин?

- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абсолютна между тях. В дхармакая не съществуват формите и времето. Можем да си мислим, че тя е Вечността. В нея се реализира вечното настояще.

- А какво е самбхогакая и има ли трета кая? - намеси се внезапно, Мая.

Алфонсо усети, че тялото му се сгорещява и дори започна да се поти. Ах, тези жени с дяволското им любопитство. Колко време и усилия му костваше да се добере до същността на каите, а те искаха ей така - за броени минути, да узнаят всичко. Но както казват архатите:

 

можеш да дадеш - без да даваш и да получаваш - без да получиш!

 

Сега най-важното беше да обуздае тяхната фантазия, защото развихрила се веднъж тя можеше сериозно да им навреди, а той нямаше право да ги излага на риск. Затова внимателно отговори: Да, има още една кая - нарича се нирманакая. Можете да си мислите, че вселената е била първоначално компактифицирана в една единствена точка и там е пребивавала в състояние на хибернация. Това именно е дхармакая. После се е появило Очакването за нещо повече - назряло е Бъдещето, но не като конкретика от форми, а само като намерение за промяна. Това Очакване е с цвета на индиго, с виолетови оттенъци. Ето защо  самбхогакая излъчва индигово-виолетова светлина. Тя е едно безкрайно индигово-виолетово поле. Поле на чистото и лишено от атрибути Очакване. И когато неговата фина ципа се разкъса Реалността се разпилява на форми. Този стадий се нарича нирманакая /и неговият придружаващ цвят е зеленият/. Следователно самбхогакая е чистото и нематериализирано бъдеще. Формата на все още безформеното. Но това не е всичко. Трите каи са свързани с трите главни чакри на човека. Дхармакая е локализирана в чакрата на върха на главата, наречена сахасрара или хилядолистния лотус. Листенцата на лотоса са обаче, не хиляда, както пишат в книгите по йога, а точно 972. Тази най-сложна чакра /чийто доминантен цвят е  белият, понякога с виолетови и златисти примеси/ се състои от два кръга. Външен - с 960 листенца и вътрешен, който се върти в обратна посока на външния. Той има 12 листенца, точно колкото има и сърдечната чакра - анахата, чийто цвят е зеленият. Самбхогакая е локализирана в чакрата, наричана аджна, която съответства на Третото око. Тя има 96 листенца и цветът й е  индигово-виолетов. Всяка от упоменатите чакри е портал за съответстващата й кая. Казано възможно най-просто, в дхармакая не съществува феноменът наричан Време. В самбхогакая съществува нещо, което можем да наречем, обаче, Предвреме. Тя е Залата на бъдещето, в която са разположени отливките на формите, преди още тези форми да се обособят от зеления океан на нирманакая, който всъщност е флуидът на Времето! Когато задухат ветровете на Съдбата, те разпенват повърхността на този океан и от него се отделят късове пяна, които политат и се издигат нагоре. Така се раждат формите, а заедно с тях и пространството, в което те пребивават, описвайки го!

 

 

 

 

 

 

» следваща част...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина сложно за ограничения ум....Но се опитвам да си представя!? Пак ще го чета,защото имам чувството, че ако нещо не осъзная, не мога да продължа натам....!
  • Тази част е много интересна и трудна за разбиране! Сигурно ще я чета още няколко пъти и ще размислям върху нея! Поздравления за автора! Възхищавам се на обширните Ви познания за духовните практики, които споделяте с нас!
  • Подтикна ме да се ровя тук-там.И търсейки разбрах за осемте специални качества на Самбхогакая. Няма да ги изреждам. Разбрах, че в тибетския будизъм едно от проявленията на Самбхогакая е така нареченото 'Тяло-дъга'. А на санскритски език Самбхогакая означава” тялото на радостта”.И тук бих дала своето тълкувание:нека телата ни са дом на чисти мисли и поведение.И който превърне тялото си в такъв дом ще бъде озарен!
    А времето е величина, която измерва продължителността и последователността на състоянията,събитията. Бих казала, че ако не съществуват процесите и явленията във Вселената, то времето губи своята физическа стойност. Но Вселената е единство на материя и дух! Материята не претърпява / поне така аз мисля/ голяма метоморфоза, но духът- да. И посланието както на Будизма, така и на Християнството според мен е: Метаморфоза на Духа, постигане на свобода и творчество. Но до такова състояние достига само Чистата душа!
    За някои твоят разказ може да е скучен,Но за мен-не
  • Трябваше ми доста да размишлявам,за да стигна до извода, че Времето е измислено от хората,за да подредят и организират обществото си.
    И как са живели първите хомо сапиенс преди това? Мисля, че примитивните общества са ползвали небесните тела и климатичното въздействие върху тях.А може би не са били толкова примитивни, колкото изглеждат в нашите очи?
    Вероятно има цикли в човешкото развитие, които не познаваме достатъчно, както се оказва, че Вселената не се подчинява на физическите закони, които ние приемаме за константни...
    Чета с интерес!
Предложения
: ??:??