3 мин за четене
На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно дълъг и за да се приберат навреме те трябваше неотклонно да се придвижват по посока Бяла. В планът на Алфонсо влизаше да извървят целия път само по бреговата ивица. Колкото по на юг вървяха, толкова повече опустяваше плажът. Тук-там се забелязваха нудисти, търсещи пълното усамотение и максимално чистите морски води. За тях по-скалистият характер на морския ландшафт изглеждаше повече като един плюс на местността. Най-после, въпреки знойния ден, двамата наближиха северната страна на Кара борун. Тя се състоеше от множество малки фиордчета, заградена откъм сушата с много стръмни и високи брегове. Наложително беше да се слаломира в насечен релеф с нескончаеми скали, сякаш взети от научнофантасти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация