Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. От нея струеше синкава светлина. И тази светлина се заплиташе в една друга синкава светлина, за да образува двойна спирала. Нещо като светлинно ДНК. Придобиваше съзнанието, че е чисто лъчение и лъчите, които се бяха спуснали към нея и Алфонсо образуваха тази спирала. Двамата се трансформираха в общо цяло и левитираха спонтанно и на чисто светлинно ниво, издигайки се към звездата, наречена от Алфонсо Сириус. Изпитваше чувство за сигурност и отсъствието на липса, за каквото и да било. Сякаш се завръщаше в родината си, за съществуването на която никога не бе подозирала. Същевременно в паметта й проблясна мистичната легенда за догоните - африканско племе, което навремето беше хвърлило в потрес а ...