Изведоха   Дорис и Маги от казиното и ги натикаха в един бус. После рязко потеглиха. В задната част на буса  се качиха двама от мъжете. Държаха автоматите си в ръцете. Очите им, скрити под ски маските шареха по момичетата. Оглеждаха ги нагло. Момичетата се вренчиха в автоматите и не гъкнаха.

          След два часа каране спряха до една запусната сграда извън града. Единият им отвори вратата и слезе.

      - Слизайте – сухо им заповяда.

  Момичетата слязоха бързо. Другият ги поведе към порутената сграда. Дишаше учестено зад тях. Не се помайваха.

Стените й бяха издраскани с графити. Значи все някой идва тук-помисли си Дорис.

Сграда - развалина, от където и да погледнеш, аха ще пропадне. Прозорците на сградата бяха счупени и изкъртени на много места. Висяха метални прътове и арматура , разхвърляни бетонови късове и тухли.

      Навлязоха вътре и за тяхно учудване,  заслизаха по стълби в мазето на сградата. Тръгнаха по дълъг коридор и спряха в дъното пред врата с метални решетки. Мъжът отключи вратата и ги блъсна вътре. После ги заключи и пъргаво изчезна по коридора.

    Момичетата гледаха в ступор. Бяха много уплашени. Като изловени зайци от ловци... озъртаха се... изненадани. Объркани. Сърцата им думкаха в гърлата им от страх. Страх...лепкав страх като глухата тишина ги обзе. Парализира ги. Не можеха да дишат от страх, от неизвестното...

  Измина час. Нищо. Никой няма наоколо.

Стаята беше два на три метра, без прозорец, само една гола крушка тягостно висеше от тавана. Беше студено. Въздухът беше застоял и вмирисан. Гадно миришеше на пот и урина.

Стените се лющеха от влага. На пода имаше два мърляви матрака, а в ъгъла три пластмасови кофи. До тях една туба с вода.

   Дорис гледаше дупката, в която ги вкараха и стените сякаш я притискаха от всякъде. Фобия от малкото пространство...ще получи фобия. Не можеше да си поеме дъх. На пресекулки излизаше въздуха от гърдите й. Хриппп...хриппп... Отвори уста като риба на сухо.

  Маги излезе от вцепенението си и бясно закрещя. После нададе рев. Като прободено животно. Дори настръхна. Хвана я за раменете. Разтърси я.

   Дорис продължи да се озърта и не  вярваше на очите си. Беше някакъв кошмарен сън. Прегърна Маги.

         - Успокой  се. Няма смисъл …

        -Защо ни доведоха тук? Как да съм спокойна?  Не ли им стигна, че обраха казиното? – сряза  я Маги.

        - Явно ще искат откуп за нас.

        - Ами… ако…те  ни …. Ако те … - не довърши Маги и пак избухва в рев.

    Дорис  потръпна. Бавно седна на матрака и замълча. Огледа пак стените, вратата с решетката и кофите. Нямаше никакъв шанс да избягат. Устата й засъхна и се сви. Брадичката й затрепери. Избухна и тя в плач. Тресеше се цялата в истерия. Ясно й стана, че няма измъкване оттук. Няма изход!

    Виковете им  кънтяха, но никой не ги чу. Часовете се нижеха и никой не идваше. Нямаха какво повече да си кажат.

   Отчаяни, те се сгушиха една до друга и млъкнаха.

Мислите им се щураха из главите им като побеснели коне.

       - Защо…защо…защо нас…- продължаваше да шепне Маги – ще превъртим от страх… Дори,  страх ме е … много ме е страх…

…………………………………

    Бен се въртеше из офиса и изкара един гаден ден. В края на работното време се чудеше дали пак да отиде на хотел или да се прибере у дома. Звънна на Дорис, за да види какво ще му каже. Беше на тръни. Дали й е минало или още ще е бясна? Ще помълчи, ще се сърди, но ще му прости...тя е добър човек...

Бибипппп.. .бибипп… нямате връзка с този номер….

        Той затвори.

      Значи още му е ядосана. Но ще рискува. Ще се прибере. Влезе в една цветарница и купи няколко орхидеи. Ще се извини пак. Ще поговорят. Дано се оправят нещата. Ако се разфучи, ще мълчи и няма да я ядосва. Ще й мине. Няма как да захвърлят целия си живот, заради една история…а той ще се поправи, няма да я наранява, ще е сериозен, както досега...

   Остави колата в гаража и с примряло от притеснение сърце отключи вратата. Стискаше орхидеите в ръцете си. Притесняваше се.

Тя  би трябвало да е у дома по това време, защото беше седемнадесет часа, а едва в деветнадесет тръгваше към казиното. А беше тихо. Може да спи?

Бен влезе на пръсти и  надникна в хола, кухнята, спалните, банята…

   Дорис я нямаше в къщата.

    Странно. Къде ли е отишла? Докога ще се цупи? Ама и аз съм един…

  Набра й пак телефона.

    И пак бибипп…бибипп…няма връзка с този номер…

 Гадно му беше. Взе да съжалява. Истински да се тюхка...

Ама млякото като се разлее, няма връщане в бутилката... така е.

  Влезе в банята и дълго стоя под душа. Водните струи го обливаха по тъмното му тяло. Сложи в ръката си шампоан и се затърка силно. Нямаше тлъстини, нямаше отпуснат корем. Беше хубав, строен мъж. 

Ще измие целия си грях... ще стане чист, както преди...Избръсна се, взе в шепата си лосион и си го разтърка на лицето.

   Даже смело започна да си фантазира. Щом се сдобрят с Дори, ще я заведе някъде, за да разчупят ледовете. Може в Сан Диего.Тя харесваше  хижата с конете. Имаше коне за яздене, беше хубаво преди две години. Или да я заведе в Йелоустоун. От кога го караше да видят този парк с антилопи, вълци и бизони.

Може там да карат лодка в реката. Ще я разведе навсякъде, ще й покаже гейзерите и водопадите.

Ще гледат планината, ще се прегръщат под залеза на слънцето... и ще му прости Дори... няма как да не му прости...тя го обича. Той е сигурен, че тя го обича...

  Нямаше нищо за ядене в хладилника, само няколко яйца, две ябълки и няколко моркова. Но имаше бира. Умираше от глад. Сложи тигана и чукна яйцата вътре. Зацъркаха в маслото. Сипа ги в чиния и се настани на масата в хола. Пусна телевизора. Рекламите го влудяваха. После защрака напосоки.

 Тогава видя новините.

    Репортажът беше от казино Лотос.

         Аааааа...аххх.......Влезли са и са окрали казиното… и са взели две заложнички…

 Като чу, че едната е Дорис, Бен хлъцна от изненада и изпусна бирата на земята.

   Господи…само това липсваше…Дори…хванали са Дори…

    Очите му се оцъклиха от изненада.

   Ъъъъъхххххх...

Въздухът шумно изсвистя от устата му.

Имаше вид на балон, който току-що са го спукали...

                       Продължава …