ИМПРЕСИЯ
ПЪТЯТ НИ ЗОВЕ
Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета като множество детски ръчички, ни приветстват с "Добре дошли на Кръстова гора!"
Той е там, сгушен сред необятния простор, синьото небе и зелените шубраци.
Обичам тая небесна шир и вечна тишина. Прекланям се пред великата сила, съхранена в този метох, в който се крие оная всевисша божествена енергия, която прави чудеса.
Обичам те, моя величествена Сила и Велик Разум, който караш човеците да станат по-добри. Дай любов на другите, за да бъдеш излекуван! Такава е силата на Божествената икона, която те кара да се преклониш пред нея и да зърнеш сълзата, която се стича по бузата на Спасителя.
Обичам те, мой мили Иисусе! Обичам Твоята всемогъща Сила и Любов, която отправяш към човеците. Нима не беше Ти, който се жертва, да бъдат спасени? Колко си милостив, Иисусе! В усоите на високата планина си се скътал, в малкото манастирче и зовеш: "Елате, мили хора, за да ви дам своята Любов, а вие я давайте на своите близки!"
И аз, като всички други, се отправих натам, за да потърся твоята Любов. Къде се крие Тя? Тя е в теб и може би в моите близки и далечни, които навярно са я забравили.
Обичам Те, Човеко - Неземни! Спасителю Наш. Сърцето ми те зове всеки миг: "Мир да бъде на земята! Пази я, Иисусе, за да живеят щастливи децата ни!"
Някои случаи на очевидци дълбоко трогнаха сърцето ми.
Те са описани и в книгата "Кръстова гора".
К.Р: "Точно зад кръста, по-ниско от него, има поставка с пирамидална форма, на която всеки пали свещичка и я поставя в нещо като кандило. Още на здрачаване запалихме и нашите. Бяхме цяла група от Асеновград в тази странна нощ. Луната светеше ярко на ясното небе. Тихо и красиво беше, както в приказка."
Н.К: "Излязохме от параклиса малко преди полунощ и застанахме на възвишението точно срещу Кръста. В този момент, до кандилата, отнякъде се появи светлинка, която подскачайки от едното на другото, ги възпламеняваше. Първо във вид на кръст, като премигваше, а след това всички засветиха едновременно. Изплашихме се, но останахме".
П.Л: "Точно в полунощ, от подножието на Кръста, където има вдлъбнатина за кандилото, изскочи огромно, светещо кълбо. В същият миг то отиде назад и освети Кръста, но така, сякаш го постави на телевизионен екран."
Такава е истината за това неразгадано място, което привлича едни от любопитство, други да бъдат излекувани, а трети да стане чудото. Чудото, идващо от голямото желание да видиш нещо и какво всъщност? То е Светлината, която излъчваше Кръста и обливаше хората и цялата природа.
Това е Светлината, която ОГРЯВА БЪЛГАРИЯ.
© Мария Герасова Всички права запазени