Имаше  двадесет дни до съвещанието на Световния Координационен съвет. Трябваше да докладва за нивото на разпространение в Източна Европа, за евентуалните затруднения при маскирането, за постиженията в експерименталния отдел...

В института Алисън Севър беше с най-голям стаж по въпросите на алогичните, непатологични и необясними промени в човешкия организъм, които в последното десетилетие  изправиха на нокти водещите биолози и медици от цял свят и освен, че не можеха да получат свястно научно обяснение, лавинообразно зачестяваха.

Имаше достатъчно опит и нужното образование - Дипломи по Генетична медицина, по Молекулярна биология, както и защитен докторат по въпроса за унаследяване на генетичните мутации.

                От доста години на стената в кабинета ù висеше  картата на света, на която секретарите периодично отбелязваха регионите на разпространение на Неболестната форма на полицитемия (НФП), шкафовете преливаха от купчини папки с медицински доклади, компютрите от файлове с милиони изследвания.

И нищо конкретно като официален отговор на въпросите: От къде се е пръкнала тази мутация? Защо носителите нямат никакви оплаквания и не усещат промените в кръвната си картина?

Първите случаи в света били подложени на стандартното за онези години лечение с кортикостероиди и усложненията при тях били в резултат на лечението, а контролната група с плацебо лечение нямала и минимални увреждания.

                Кръвни проби се събираха от всички краища на света и непрекъснато се изследваха и анализираха, но освен стандартната констатация:

1. левкоцити при норма за здрав индивид от 3.5-10.5 Гига/л - в пробите варираха от 50 хиляди до 200 хиляди; 2.Еритроцити при норма от 4.2-5.4 Т/л се движеха в порядъка около 20 хиляди до 100 хиляди; 3. Тромбоцити при норма 150-300 /г/л достигаха нива до над 2000. 

4. Хематокритът надминаваше петицата при норма 0.50 за горна граница.

5. Нивата на хемоглобина и фибриногена бяха в петкратно по- високи стойности.

                    Как тази сгъстена до невъзможност кръв се придвижваше по кръвоносните съдове без да ги запуши? Само едно от тези отклонения досега причиняваше несъвместими с нормалното съществуване позиции.

Левкемиите дори и от хронично рецидивен тип бяха с ужасна перспектива за пациентите на хематолозите... А тук цял оркестър от такива нелепости си живуркаше мирно и кротко и без никакви клинични белези за болест. Под микроскоп клетките изглеждаха здрави и с нормални параметри, само дето се размножаваха много бързо когато ги поставеха в хранителна среда.

Костно - мозъчните пунктати не показваха стандартните промени типични за левкемия и еритремия.

Аплициране на пробите в опитни животни не донесе кой знае какви резултати защото несъвместимостта между  организмите водеше до единствен резултат анафилактичен шок и смърт на реципиентите.

                 В последните две години зачестиха случаите на НФП и в страните от Източна Европа и Азия. Като цяло почти около една трета от населението на Земята се оказа с променена кръвна картина тип НФП.

                  Във всички страни по света Институтът по атипична генетична хематология, към който се числеше Алисън бе организирал собствени клонови лабораторни звена, за да извършват възможно най-бързо изследванията от взетите проби, както и да ги изпращат по най-коректния начин в Централната лаборатория със седалище Медицинския университет в Бостън ...

Отдавна никой не се съмняваше, че пробите може да са фалшификати - твърде мащабен беше процесът на разпространение.

                  Новото, което се случи в последните месеци дойде като информация от Източна Европа.

Докладът от клоновия център в София съобщаваше, че носителите на НФП имат висок коефициент на скорост на тъканна регенерация. Първо медиците забелязали, че мястото на венепункцията след минути не се забелязва, дори и при неволно причинен от манипулацията хематом. При наложили се оперативни интервенции у носители на НФП оперативната рана заздравявала в пъти по-бързо и без остатъчни цикатрикси.

Новото беше и зачестилите и то пак съобщено от България - (една от страните в Източна Европа) нападения над такива носители с последващо драстично източване на кръвта. Не беше съвсем ясно за какво точно мислят да  използват откраднатата кръв, но на ограбените нищо им нямаше... Явно способността да регенерират скоростно, въстановяваше отнетото почти  на момента.

Нелегални лаборатории шетаха на колела из страните на  Европа и събираха кръв от носители на НФП къде доброволно, къде насила. Целта им беше явно или изработка на ваксини и лечебни продукти или изработване на продукти за подмладяване.

В института в Бостън също бяха опитвали, но след преливането  в кръвта на реципиента нямаше следи, които да показват, че е получил кръв - кръвните му показатели не се променяха. Сякаш кръвта след преливането се беше изпарила.

Явно онези от Източна Европа още не го знаеха и се опитваха да натрупат състояние без да подозират за последствията.

Още по-интересен беше фактът, и то не само за страните от Източна Европа, че  носителите на НФП  в последната година, сякаш официално изчезваха.

Нито една социална служба не можеше да ги засече, и след регистриране на всяка дебютна проба, в която и да е от лабораториите, то още на другия ден се оказваше, че такова лице няма.

Имаше нареждане да изпратят някого на място да проучи въпроса с нападенията и изчезванията, както и възможната връзка между тях.Тъй като това по-скоро клонеше към криминология отколкото биология решиха да изпратят човек от отдела по защита на фирмените интереси, които бяха на ти със задачи от подобен тип.

Касел Роу получи нареждането, командировъчното, самолетния билет до София и тръгна към летището.

Четиридесетгодишен, закоравял ерген, той се зарадва, че ще разчупи обичайното си  ежедневие тип чуждофирмено разузнаване, юридически главоблъсканици и други дейности обвити в непроницаеми дипломатически ходове.

                 На летището в София трябваше да го посрещне "туземка" на име Ема Калинова, която беше служител на Института в България и щеше да му спести излишно лутане в географски и информационно - юридически аспект.

Най- после се озова в салона на летище София. С куфар в ръка се заоглежда дискретно откъде ще се появи въпросната Ема.

През цялото пътуване се опитваше да си я представи как изглежда и стигна до заключението, че ще е луничава, кокалеста, плоска блондинка с очила и даскалски строг поглед.

                      Някой го потупа по рамото и когато се обърна искрено се зарадва, че вътрешния му глас го беше подвел. Срещу му се усмихваше тъмнокоса и синеока красавица в син джинсов костюм и бяла деколтирана блузка от полупрозрачна коприна. Фигурата ù беше прелестна, като умалено копие на Венера.

Дамата протегна ръка към него с думите:

- Изключително ми е приятно мистър Роу, да ви приветствам с добре дошъл в България и в частност в моя град. Аз съм вашия гид за следващите две седмици от вашата командировка. Моето име е Ема Калинова, можете да ме наричате Ема.

Ръката ù беше мека, топла и някак обещаваща.

- Резервирала съм ви стая в хотел "София", сега ще ви откарам до там, за да се освежите, а довечера ще вечеряме в ресторанта на хотела за да обсъдим вашия маршрут и акцентите на вашата дейност докато сте в България.

Докато успее да се опомни и отрони стандартен комплимент мина цяла вечност.

И да не свърши тук кой знае колко работа, престоят обещаваше да е приятен.

 След два часа вечеряха в ресторанта на хотела и след обичайните фрази на любезност, Ема делово предложи първо да го запознае със събраните данни в администрацията на българския клон на института, след което, според  изводите, които ще си направи да му помогне в избора на маршрут за обиколката из лабораториите на страната.

Имаше план да посетят инкогнито и някоя от нелегалните лаборатории, ако успееше да го уреди безпроблемно.

               Галантно предложи на дамата да изпият по питие в хотелската му стая, след вечерята, но тя го отряза по най-елегантния начин - с чаровна усмивка и ситен смях акцентирайки върху  нуждата му от почивка като му пожела да сънува нещо хубаво.

- До утре, в десет, след закуска. Ще се срещнем  в Централата. От рецепцията ще ви извикат такси. Адресът е на визитката ми. Токчетата се отдалечиха. Червената ù рокля се превърна в тупкащо огнено сърце, което хлътна в обятията на асансьора.

Беше сигурен, че тази нощ ще я сънува. Такава жена не можеше да остане несънувана.

                 Сутринта му беше чоглаво известно време, защото сънува онази представа, която си беше изградил за компаньонката си  по време на полета към София. Сънува как се опита да я ухажва, но тя го стреляше със стоманен нож в погледа и без много думи му каза да заеме мястото, което му се полага и да не се мисли за Дон Жуан.

               Струваше му, се че всички са гледали неговия сън и му е присмиват: камериерките, пиколата, рецепционистката, дори таксиметровия шофьор който го откара до централния офис.

Но щом я зърна, споменът от нощния кошмар, отслаби хватката си и духна нанякъде...

Усмивката ù разтопи топката напрежение в него, зелените ù очи го погалиха и омотаха в невидимо ласо... Странно... Вчера би се заклел, че очите ù са сини... Явно въздействието на нейния чар отслабва паметта му. Но се чувстваше прекрасно.

Въпреки, че му говореше на вие и спазваше умерена дистанция, предвкусваше, че крепостта ще се поддаде на обаянието му...

Важното е, че сега тя е до него... И утре ще бъде. И вдруги ден. Ще успее да я очарова. Има време още. Цели две седмици.

В следващите дни непрекъснато пътуваха. От град в град, от една лаборатория в друга...

Разпитваха, разглеждаха доклади, проби и анализи на различни нива. Но все не

успяваха да се срещнат с картотекираните жертви на нападенията.

Нищо подозрително на пръв поглед, освен очевидния факт че носителите на НФП сякаш се стопяваха. Все по-рядко попадаха на случайни положителни за НФП проби и докато ги анализират и картотекират вече губеха връзка с диагностицираното лице и опитвайки се да го издирят се удряха в бюрократичната стена на институциите, които твърдяха, че такова лице няма...

Но такава беше картинката и в останалия свят. Клоновите лаборатории бълваха ежедневно тревожни факти от този тип.

                    Ема заключи кабинета си и погледна към стенния часовник - до срещата с

г-н Роу имаше около два часа. Достатъчно за да отхвърли и малко от ежедневните си дейности.

Насочи се към кабинета на "Света Ана" както през смях наричаха шефката на отдела по прикритие г-ца Анита Друмева. На дивана срещу бюрото ù седяха двама мъже на средна възраст и момиче на около двайсет и пет. Слушаха внимателно, с втренчени погледи, с готовност да зададат обичайните въпроси.

Анита Друмева им подаде документите и ги погледна с очакване. Девойката заговори първа:

- За смяната на данните ми във всички регистри по електронен път ясно, но все пак заобикалящият ме свят ме познава като Елена. Не мога да си обясня как всички ще виждат в мен от утре Калина. Не че името не ми харесва, но...

-  Заради това се налагат няколко курса по самоконтрол и пренасящо данни внушение. Ще ви отнеме не повече от три четири дни. Вие си имате умението, само се налага да затвърдите насочеността на приоритетите. Изпращане на сигнал - внушение към събеседника е първото умение, което ще отрепетирате. Второто са командите към отделената от тялото ви кръв. Не бива да ви притеснява поведението на когото и да е към вас, независимо колко агресивно изглежда. Не забравяйте,че вие знаете и можете и знаете, че го можете.

Ана звучеше убедително и си личеше че маскирането върви целенасочено към успешен край.

Ема се ръкува с групата на дивана, пожела им успех в бъдещето, усмихна се на "Света Ана" и излезе.

                                   Слезе в подземния гараж и с досада установи, че има изгорели лампи. Трябваше да нареди утре на ремонтната група да ги подмени.

Не усети приближаването на стъпки откъм гърба си по-скоро улови нечия прелитаща мисъл "Сега ще я сграбча изотзад, ти приготви системата и банките."

Усмихна се вътрешно: " Добре, милички, хайде да си поиграем на жмичка" Остави се да я сграбчат, отпусна се в ръцете на нахалника. Усети убождането, после  източването на кръвта ù... Изчака да захвърлят тялото ù на земята до колата... Подаде команда регенерация. Изправи се, пооправи дрехите си и тръгна към колата си... До вечерята с Роу оставаха двайсет минути... Щеше да стигне навреме. Мисълта ù се спусна като хрътка по следите на собствената ù кръв. Не бяха се отдалечили много. Обикновено командата беше анихилация, но сега искаше да опита нещо ново. Подаде команда загряване до експлозия. Не много силна, само щеше да ги поопърли и поизплаши.

Утре щеше да прочете в пресата резултата. Но трябваше  да се маскира отново... Които и да бяха тези типове, някой им я беше посочил...

                        Касел Роу всяка сутрин докладваше на г-ца Севър и тя сякаш не беше учудена от информацията му.

Закачливо подхвърляше дали вече не е влюбен в придружителката си и това да му пречи на острия полицейски нюх.

А Ема беше жизнена, лъчезарна, и неземно красива, шегуваше се с него, омотаваше го с поглед и парфюм, но не предаваше крепостта лесно, а времето немилостиво се изнизваше.

                        Всяка вечер тя говореше с някого по-телефона дълго и доста обстоятелствено, но щом той се приближеше прекъсваше. Явно си имаше някого...

Последната вечер може и да се реши. "Жените винаги са добре разположени когато се разделят "- мислеше си Касел Роу с надежда  докато вечеряха в хотелския ресторант.

После той напусна за кратко ресторанта, за да отиде до фоайето и да поръча букет алени рози за хотелската стая за след около час и когато се върна тя пак говореше с някого по телефона. Приближи бавно откъм гърба ù и се заслуша:

" Разбира се, нормално е, но аз съм подготвена, нали знаеш. Много е сладък. А с маскировките нямаме никакви проблеми. И дистанционната експлозия свърши отлична работа.Фойерверк по поръчка! Моля те, нали няма смъртни случаи, всичко беше дозирано. Просто идеален начин да оставиш някого с пръст в устата. И ти ми липсваш ужасно..."

                     Ема рязко се обърна, усетила присъствието му зад гърба си и без да иска събори чашата си... Прекрати разговора, прибра телефона и механично започна да събира парчетата от чашата, пръснали се по масата. Поряза се. Бликна кръв. Алена като виното...

Тя грабна една салфетка и я обви около пръста си... Той повика сервитьора, плати и добави щедър бакшиш. Предложи ù да се качи с него в стаята му. Тя кимна в знак за съгласие.

Явно разделите все пак влияят благотворно на случайните връзки.

                           Вече в хотелската стая, Касел Роу разля уиски по чашите и протегна ръка за тост към нея :

- За ползотворното ни сътрудничество, за бъдещите ни срещи.И за тази незабравима нощ!- промълви той.

- За тази незабравима нощ- усмихна се Ема. В теменужените ù очи се таеше нещо загадъчно, но определено не приличаше на страст.По-скоро така котката гледа мишката когато още не е гладна...

Очите му последваха докосването на чашите и спряха върху пръстите ù. Не се виждаше кръв, нито драскотина, нищо. Тя улови погледа му и се засмя...

- Да така е... Няма и следа от порязаното... При нас регенерацията върви бързо.

- При вас?- окашля се той с нещо средно между учудване и любопитство в гласа си.

- Не си ли чувал никога за хората - индиго? Ние сме шестата раса.След ангелоподобните, след призрачните, след лемурийците, след атлантите и след арийците следват индиго.

Обяснението  е просто: Първо: климатичните промени, които предстоят на Земята са несъвместими с физиологията на сегашната човешка раса. Второ: нейният капацитет от физически и интелектуален потенциал вече се изчерпва. Всяка нова раса досега възниква в недрата на предишната използвайки нейния генетичен багаж. Така след като достигне до една трета от общия  брой на населението, новата раса продължава чрез своето размножение да се мултиплицира и постепенно измества предишната.

Ех, противоречия и конфликти винаги е имало... Но ние сме толерантни и възпитани и  само в краен случай агресивни.

                     А с вашата агресия успяваме да се справим успешно досега. След като вече не сме неизвестни, първо предизвикахме учудване, после изследователски интерес, опитваха се да ни лекуват (без успех, естествено), накрая се прояви и агресия, нерядко в съчетание с комерсиални подбуди.

Нелегалните лаборатории, които вчера посетихме с теб имаха за цел да събират кръв от индиго и да я преливат на обикновени индивиди с цел подмладяване и лечение на различни болести. Това, което те не знаеха,че ние можем да командваме дистанционно поведението на кръвните си клетки и да им заповядаме да се анихилират, да причинят хемолиза или да усвоят и подчинят на нашите закони кръвта на реципиента.

           Началото на историята всъщност е започнало отдавна, много преди аз и ти да се родим. Първият, който е имал такава кръв и е ходил по земята е бил Исус Христос. Неговите наследници, макар и преследвани от представителите на официалната църква, през годините са се запазили и постепенно се умножили до квотата от една третина от сегашното население на земята. Кръвните им клетки са пренасяли в компресиран вид заложбите си и сега при достигане на сигнални нива на радиация, атмосферна температура и критична близост на преминаващи космични лъчения, успешно се отключи последният етап от развитието на нашата раса. Всеки от нас знае, че броят на всички клетки в кръвта му е озадачаващ и убийствен за досегашната раса, но абсолютно необходим на шестата за да преживее планетните катаклизми. Всеки от нас знае, че има способности не само на физично, но и на психично и телекинетично ниво, което ни отличава от индивидите на петата раса... Ние можем да осъществяваме обмен на мисли от разстояние, да четем чужди мисли, да променяме цвета на очите си, косите, фигурата си и дори пола...

                 - Сякаш съм в "Хиляда и една нощ"- промълви Касел Роу и се взря в очите ù. Някои неща от последните дни започваха да му се изясняват. Като промяната в цвета на очите ù или това, че винаги беше на крачка преди него в разговорите им.

                - Чел съм за индиго - расата като нещо, което ще оцелее в един бъдещ потоп, но никакви подробности.

               - Тази информация ние я пуснахме целенасочено - промълви Ема, докато отпиваше от чашата си - Трябваше да сте подготвени, но така че да не се стряскате до паника.

Общо известната информация за нас самите е контролирана от нас. Целта е да не се достигне до трусове в обществото предизвикани от бунтове на отхвърлените.

Ние създадохме и лабораториите за тестване на собствената ни кръв. Почти всички служители в тях са индиго. Какъв по-добър начин да се скриеш от света . Кой би търсил промени в кръвта на служители в експериментална лаборатория? С оглед сигурността им, новорегистрираните подлежат на маскиране с нова самоличност по документи. Естествено ти не си индиго. Ти си от външните консултанти. Обикновен си. Факт.

                 - Само не ми е ясно защо ми го разказа - впери поглед в нея Касел Роу. Гърлото му беше сухо и гласът му сипкавееше. Погледна към чашата си с подозрение.

                 - Как можа да си го помислиш? -  разсмя се Ема - Защо ми е да те тровя като има толкова други начини,  да ти затворя устата.

Разкрих ти се  защото искам да те включа в следващото стъпало от нашето развитие.

Както вече ти казах, ако ние позволим, кръвта ни може да облагороди чужда кръв и лицето, която я приеме става полу-индиго. Ако аз ти прелея от моята собствена кръв, и те превърна в полу-индиго, бих искала да създадем с теб дете. Забелязах интереса, който прояви към мен и мисля че няма да ти е трудно... Тази вечер, ако искаш ще си направим една среднощна разходка сред природата, ще си запалим огън, ще си говорим, под погледа на Луната. После ще осъществим кръвния трансфер и точно два часа след него ще се приберем в хотела за да изпълним последната част. А утре ти ще отпътуваш обратно без да изпускаш полета си. След това ще поддържаме, телефонна връзка или телепатична, когато си узрял за нея. Тази способност се изявява по-късно... Разбира се винаги ще можеш да контактуваш с детето... Е, какво, съгласен ли си?...

На сутринта  от хотелската стая Ема набра телефонен номер и заговори.

                 -Всичко е наред, скъпа... Задачата изпълних с минимален риск. Не мисля, че заподозря нещо. Избрах преливане с команда опиянение. Сега след като го докоснах с кръвта си е един щастлив и смахнат скитник без самоличност, без минало и без  У хромозома...

Вече пристъпвам към основната задача и след два часа ще съм си  променила пола, приемайки външния вид на Касел Роу, после  с неговите документи след десет часа съм при теб за да довършим експеримента. Мисля, че ще бъдем идеалните родители... И ти ми липсваш ужасно много, скъпа Алисън, хайде, до скоро!