Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. Юнг. Цицерон. И Елин Пелин. До него – Ленин. По-нататък Стайнбек. Виктор Пелевин в опърпан вид. На Гришам – поредица. „Римската цивилизация“ на Пиер Гримал беше цяло туловище. „Арменската цивилизация“ на Саркис Саркисян – още по-голямо. Но сградата на тази библиотека щеше да е малка, скромна и напълно неадекватна, ако отстрани не бе юридическата ѝ част – Венелин Ганев бе начело. Планиол от 1919 година с предговор от доктор Фаденхехт, стари пожълтели томове на списание „Юридическа мисъл“ отпреди столетие. Стояха в купчина творби на млади и починали без време умни автори като Кристиан Таков... Свестен човек. Мъдър. Все хора, живели и умрели в името на правото.
Не беше библиотека. Беше скромен ...