Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през прозореца. Вече беше тъмно. Хората вървяха по тротоарите – кой с чадър, кой просто с вдигната яка. Имаше и такива с дъждобрани, предвидливи, прецизни хора, които следят прогнозата. Досети се за жената с детето на пешеходната пътека. Луда ли беше?
– Какво мислиш? – попита го журналистката. – Този автомобил твой ли е? Защо тогава пътуваш с градския транспорт?
Погледна я. Не чу всички въпроси. Беше се отнесъл – там, в неговата реалност.
– Колата е на фирмата – отговори. Взря се в устните ѝ. Искаше да прочете нещо по тях.
– Хе-хе! – засмя се шофьорът. – На твоята фирма! Негова е колата, разбира се. И кантората е негова. Решил си да направиш инспекция ли? А, шефе? Ще те разочаровам – дори по тов ...