Вървеше и си мрънкаше наум... А и защо обу тия кокили днес...
Мислите й скочиха като опарени, блокира всичко в нея. Отсреща някакви хлапета, вързали на синджир едно кученце, си играеха на въртележка. Жива. Редуваха се в садистичната си игра и крещяха: "Давай, по-силно! Гле'й как скимти." Тя се стрелна и докопа първото.
- Малък изрод такъв, кой те е учил на такива игри?! - Беше го хванала за врата, почервеняла в яростта си, едва изкарваше думите.
- Я па тая, я се махай,ма! - Ревна другото и я удари с камък по лицето.
Седнала в прахоляка, тя успя да види как, смеейки се, подрастващите гаменчета доволно се хвалеха за "мъжката " постъпка...
- Добре ли сте? - тревожен глас я сепна.
Млад мъж стоеше до нея, гледайки раната на лицето й, а в ръцете му скимтеше обекта на злата игра.
- Ох, да, да, ще се оправя... Малки гадове... - изправяйки се, мърмореше ядно, спрягайки родителската немърливост.
Мъжът се усмихна.
- Мисля, че мога да помогна за раната, ветеринар съм, отсреща е кабинетът ми.
- Мис ...