22.01.2010 г., 12:26 ч.

Кучето... или какво се случва с ненужните 

  Проза » Разкази
1260 0 12
1 мин за четене

Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг.  А нощта е студена и дълга...

Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.

Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна е била тяхната любов, но мога да ви кажа за моята.

Искам си ги. Ще ги търся. Ще ги намеря. Пак ще е като преди.

Зная.

Кучешки живот... искам своя кучешки живот при техния човешки.

Дните са бавни. Тичам. Понякога се уморявам. А колите са така еднакви - цвят - един; шум -един и същ...

Малкият плака. Стори ми  се така. За мен или може би за неговите си детски нещица... И аз плача. Тихо. Вътрешно. Както плаче човек в своята нелепа несигурност, безсилие и мъка.

 

Тичах и след тях. Километри... Пет... десет... кой брои? Кой знае? Но се сляха с другите. И аз останах. Гладно, уморено куче, с изплезен език, пулсиращи мускули и празна душа.

Търся ги. Още ги търся. Години наред бяхме заедно. Пълносмислено заедно. Как им даде сърце да ме изпъдят? Защо? Къде сгреших? Вече няма да правя така... заради изровените цветя ли? Заради безсмисления лай ли? Защо? Защо?

Остарях ли? Немощен ли съм? Недостатъчен ли съм? Ще ме замести ли друг? Ще бъдете ли щастливи?

Бъдете щастливи.

А ако ви жегне някога, ако се присетите за мен... аз все още тичам и гоня...

 

 

 

© Антония Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Търся ги. Още ги търся. Години наред бяхме заедно.
    Пълносмислено заедно.
    ...
    Къде сгреших?

    Сви ми сърцето!
  • Много силно!!!
    Браво!!!
  • Много гадно ми стана!!!

    Хуманното отношение към животните показва,
    хуманността на обществото ни!!!
  • прекрасно е ... спомних си за моето кученце с което отдавна ме разделиха по този начин
    оценка - 6+
  • Наистина-кучетата са четирикраки хора...
  • Има хора които имат душа да остават едно куче. На тия им казвам. Вземете си котка. И живейте с нея в самота.
  • Ох страхотно е... !!! Смазващо... Поздрав!
  • А те ни обичат с най-безкористната, най-чистата, по детски невинна любов, както никой човек не би могъл да ни обича... А ние ги пъдим от живота си...
  • Много ме трогна,особено щом е свързано с куче,за мен няма по-благородни животни от тяхТъжно е когато хората се оттървават от кучетата,по каквато и да е причина...
  • Благодаря ви! С много чувство е писано!
  • Много добро!
  • Много вълнуващо!
Предложения
: ??:??