Седяха на старата маса в кухнята с избелената мушама като покривка и поръбена в краищата. Седяха на старите табуретки, които вече и никой не знаеше как издържат седналите върху тях хора. Седяха един срещу друг. Апартаменът беше в стар комунистически блок с дъх на мухъл. Бащата беше полковник в пенсия от ДС. Синът беше един невзрачен младеж.
Бащата беше изпаднал в криза след падането на комунизма... не беше тръгнал на никъде... Пишеше, но едва ли някой четеше това, което беше написал. Сякаш с падането на комунизма в него изчезна и таланта. Морално се обезсмисли живота му. Всичко в което беше вярвал и в което го бяха карали да вярва изведнъж се сгромоляса.
Синът се беше върнал от провинцията, въпреки, че сам не искаше. Големият град го отвращаваше със студа си, с бруталността си, с нервите, с крясъците... Беше наскоро след като беше паднал комунизма. Дъхът на онова, което беше все още се носеше над града.
Седяха и си говореха. “За какво всъщност си говориме?” мислеше синът. “Всеки ден ед ...