В светлата болнична стая на родилния дом Ева бе долепила до сърцето си крехкото нежно същество. То сякаш се усмихваше топло на жената, която му бе дала живот...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчице и в душата и се пораждаше все по-голям копнеж да живее... да закриля с цената на своя живот чистата душа на детето си... Гледаше го топло и все повече го притискаше, сякаш се страхуваше, че някой грабител ще и го отнеме... В стаята и имаше едно девойче (около 15 годишно), което с отвращение гледаше към новородените си близначки... Те не бяха желани... Бяха родени без любов! Бяха само грешка... Сега щяха да отидат в различни домове... Щяха да растат при тежки условия, без любов и майчино рамо...
- Защо не прегърнеш децата си? Те се нуждаят от теб...! - каза с нежност Ева, поглеждайки към малката си съседка по легло.
- Не мога! - с болка и отвращение говореше девойката.
- Защо?
- Аз не ги об ...