Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието - залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.
А те... Ето ги идат! Песните им будят света - дори пред птиците небесни, а венците им - радост за всяко око, та даже и за най- темерутина в селото, а и по околните села - Ганкиния тейко - Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак детето му да лазарува:
- Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска...
Майка ù сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село... Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!
Но тая година Ганка застана сама пред ба ...