Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовира, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат сме дошли, вика Жоро, дай барем да ударим и по една теферична биричка за отскок... Не че вече не бяхме отскочили двамата с Дагето де, докато метахме за костур до преди малко горе на язовирната стена… Тропосахме се на една желязна маса, спомен от соцреализма, и заръчахме по бира и пържени картофи.
Вече се смрачаваше, но времето беше перфектно… Въпреки близкия водоем, нямаше грам комари... Тия от кръчмата нещо се бяха сбъркали, и вместо традиционната чалга звучеше „Диана Експрес”
- Аре, пичове, наздраве – вика Жоро.
Три бири в жизнерадостен танц се срещнаха над масата, издавайки галещ ухото звън. Опънахме по една мощна глътка и палнахме по фас.
- Кво става, нещо ново из управлението – вика Жоро. ...