Истината за преди е истината за утре: Дементия Прекоксиана –
Камбанката при входа на бакалията звънна. Фантазьорът на града влетя задъхан, с развети коси.
- Къде е? Бил ли е тук? – очите му тършуваха навсякъде. – Ах, заминал си е! Изтървах го.
- Кого си изтървал? – запитах.
- Как кого? Клошарят, твоят приятел – възкликна фантазьорът. – Но вече е късно!
- Излезе само преди минута. Защо го търсиш?
- Защо ли? Няма значение – погледна ме, ала мисълта му не беше тук – Но такъв е животът! Жалко – доближи прозореца. – Навън е тъмно, да различиш нещо в този мрак е непосилна задача.
- Не се тревожи – опитах се да го успокоя. – Утре заран той отново ще бъде тук, в бакалията ми.
- Пфу, какво ли разбираш ти? – махна с ръка фантазьорът. Пристъпи към мен, спря се пред тезгяха и се облакъти отгоре му. – Дай едно кафе.
- Добре. Само да почистя печката, че забравих старото върху нея. Ето, сегичка… – а после подхвърлих. – Здравата сплаши всички снощи в църквата.
- Да, да… сплашил съм, няма такова нещо. ...