С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад
Тук има любов – значи е рай...
В този момент на размисли, на вратата се звъни и влиза Радослав. Той е млад, остроумен, с чувство за хумор, но... без крак (загубил го е след катастрофа – за това крачола на панталона му е подгънат до коляното с игла, поне той да не му пречи )
– Миро, знаеш ли какво сънувах? Много странно, две врати! На едната врата пишеше ад,а на другата – рай!
– Е, и? – с изненада и любопитство го погледна Миролюб – кажи!
– Влизам аз през едната врата в една голяма стая, в средата ѝ – маса, отрупана с храна, вилици с мнооого дълги дръжки и хора които се карат, крещят и обиждат по между си! Всеки беше набучил по нещо от блюдото, но не можеше да го сложи в устата си, пречеха дългите дръжки на вилиците, за това се караха, пречеха си... Бяха зли!
Излязох от там – продължава съня си Радослав – минах през другата врата! Отново стая с маса в средата, отново вилици с дълги дръжки, отново хора, отново храна... Но тук се смеят, весело е, и... какво правят те? Всеки е с вилица, набучил е нещо от деликатесите, но не се опитва да го сложи в устата си, а се обръща към съседа си и му го дава! Те се хранят един друг!
– И раят и адът са тук, на земята и... в душите ни!...
© Румяна Друмева Всички права запазени