Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
30.05.2018 г., 10:43 ч.

Kъде – е? /продължение 5/ 

  Проза » Разкази
530 2 10

– Невъзможен си, Миро! Аз тръгвам! Чао! – каза ядосано Радослав

– Чао! – чу се ясно, отчетливо и звучно. 
– И без това комшията получи вчера дърва за огрев, ще отида да му да  му помогна, ще дам едно рамо!... А такива  акордеонисти в кавички ги има много. Но по-лошото е, че някои не си прибират парите, като човека от разказа ти, а им ги дават! За поощрение! Поощрение на какво, на мързела, некадърността или лъжата им или... Бог знае за какво...

Последните думи на Радослав не се чуваха вече... почти беше слязъл, подпирайки се на стената, с едната  си ръка, а с другата стискаше патерицата си,  като  внимаваше да улучи следващото стъпало  по-надолу... но чу, че входната врата от която бе излязъл преди малко  се затвори. Затвори се с трясък! И  гласът на Миролюб, прокънтя в коридора на стълбището

– Чакай, Радо! Идвам! Комшията ти нали... за дървата... да стане по-бързо, къде бил рая и къде ада... Идвам! Чакай! Радо! Идвам.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Светулчице! Посети и освети с “ Любими„ този разказ! Благодаря!
  • Благодаря, Младене за отделеното време! Благодаря!!!
  • От хода на повествованието по отделните части на разказа е видно духовното израстване на двамата приятели. Те се издигат до единствено вярното разбиране, че само безкористната помощ оказана на Другостта е истински полезна за всички, но не в утилитарен смисъл, а като Тайна на нравствеността и гръбнак на Морала. На това ни учи и самият Иисус, но ние често го забравяме. Признавам, че и на мен ми се е случвало, макар и рядко, да попадам на истински безкористни хора, които са ме вземали на автостоп и са ме откарвали дори на километри встрани от техния маршрут, само и само, за да ми направят добро. Запомнил съм тези хора като пратеници на Бога, сякаш той чрез тях ми казваше: Ето виж - аз съществувам, затова повярвай без съмнение в мен!". Прекрасен завършек на твоя много важен в нравствено отношение разказ, Руми. Поздравление! Всички имаме нужда да четем именно такова слово, отварящо очите ни за Неговата Истина!
  • Антоан,та аз пиша със страх,ако напиша продължение ще стане много тягостно ! А и тук,между толкова много таланти на перото........не смея да се навирам много !
  • Благодаря ти,Иржи!!!
  • Аз също мисля,че трябваше да има още...Предполагах,че от тая среща с "рошавия"можеше да излезе нещо неочаквано...някакъв професионален интерес или...нова среща...Мисля,че можеш да се шлайфаш,имаш начална скорост!
  • Благодаря ви отново,генек!Всеки коментар е урок за мен и го прибавям в касичката си за мъдрост!Благодаря ти!!!!!!!
  • Че то не е трудно да разказваш. Всеки човек може да напише книга - поне за живота си. Трябва да си представиш, че седиш някъде, пред някого и му разказваш. Внимателно разказваш - като всяка лъжа, трябва да е точно в детайлите...
    Има толкова неща, които човек вижда или знае. И може да разкаже.
    Най-важното - да не се вземаш на сериозно. Просто в компания говориш за нещо, коео би трябвало да ги заинтересува.
    И внимаваш - ударно първо изречение, за привличане на вниманието. И запомнящо се последно - поантата.
  • Наистина ли?С Вашите коментари и отзиви живея ,повярвайте ми! Нека първо да преглътна радостните си сълзи...........А започнах да пиша така,на шега.............Благодаря Ви,Георги Коновси,генек!!!!!!!
  • До тук стигнах... Натам? Трябва да има продължение. Отбелязвай отдолу.
    Интересно ми е, хареса ми...
Предложения
: ??:??