- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща, видях акордеонист!Почервенял от студ, премръзнал, разтяга усърдно акордеона и свири "Мила моя мамо".
- Здравей, не ти ли е студено?
- А, бива си го, ама нали трябва и да се яде? – ми отговаря акордеониста– А от тук минават и доста хора... все някой ще даде нещо...
- И какво,дават ли ти?
- Дават, по малко! Вчера един мъж ме видя от далече и извади 10 лева! Приготви ги да ми ги даде, но като дойде по-близо до мен и ме чу, си ги прибра и отмина...
- А ти, какво друго можеш да свириш?
- Не, не зная, нямам кутре на лявата си ръка ! – демонстративно ми показва деформираната си лява ръка – За това само това съм научил, мила моя мамо!
- О, съжалявам, но можеш ли да изтананикаш тази мелодийка? – и ...