– Автобусът закъсня с час, докато стигне до нашата спирка, а ние трябва да продължим с влак до нас, в Б.! А с това закъснение връзката не става, трябва да чакаме до 5 часа сутринта на другия ден, за този влак до Б,!
– Ухааааааааа.... – влезе в разказа на Радослав развеселения Миро – и какво, чакахте на гарата цяла нощ ли?
– Ами не, за това ти говоря!
Слязохме от автобуса и тръгнахме към гарата. Аз с патерицата,а брат ми с багажа. Не говорим! Умора, отчаяние и яд! Вървим и мълчим! Така, мълчим, бесни сме!!!!!!
– Абе, момчета, вие на къде? – се подава една рошава глава от прозореца на колата която спря до нас.
– До гарата, а от там... продължаваме... до Б. ...
– Качвайте се! Има място!
До гарата, нали? То сега няма влакове вече... чак сутринта, в 5 часа!
– Знаем,ще чакаме – смотолеви брат ми.
– Е хайде бе пич, недей така, те са само 30-35 километра до там, до Б.,ще ви закарам - каза рошавата глава и натисна газта!
Сви ми се сърцето – хем се радвам, хем ми е притеснено, с какво ще платим, ...