16.01.2008 г., 11:18 ч.

Къде е щастието... 

  Проза » Разкази
1708 0 21
5 мин за четене

( По действителна история)

Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
-    
Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше. Знаеше, че трябва да го остави да се изприказва. После почваше тя.

-   
Виж се и ти. Намерил се кой да ми чете... Тази къща вече ще падне, покривът тече, за другата парите, които праща мама, ги пропиваш. Сега и нова кола си взе. Да се возиш... а в банята бойлерът не работи от месец. Момичета сме, трябва ни... С кака спим на едно легло...
Миглена се разплака.

-   
Мама да не мислиш, че отиде в Гърция от хубав живот? От теб избяга. От пиянството ти и мързела ти. Защо се махна от завода? Парите и работата ти бяха добри. В този малък град какво повече да искаш. Ама ти тук, във ВИК-то при пияниците. За нас с кака не помислихте. За мама беше по-лесно да се махне, а ти с чашката...
Елка в другата стая се сви още повече. Изглеждаше още по-мъничка. Ако имаше как, щеше да избяга някъде и да не се връща. Но все още беше зависима от парите на родителите си. Стисна очите си и се опита да заспи.
.....
След като се върна от работа в Либия, бай Сашо купи на сина си Илия кола от Кореком. Чисто нова зелена Лада. В онези времена това беше равносилно сега да имаш последен модел Мерцедес. Напълниха я с питиета, дрешки и вкуснотии. Когато се върнаха, пред тях ги чакаше цялата улица. Бай Сашо извади от джоба си пари и раздаде на децата по един долар. Ние, приятелчетата на Илко бяхме поканени да се повозим с ладата, а вечерта отидохме да я полеем. В двора беше сложена голяма маса, отрупана с всевъзможни лакомства. Повечето ги нямаше в нашите магазини. Поне не и в малкият ни град.
След седмица, незабележимият Илия се превърна в любимеца на всички момичета. Почти всеки ден с нова приятелка. Колата пълна с доволни момичета и момчета. Не бяхме ние момчетата. Ние веднага отидохме в долна група. Момчетата бяха такива, на които родителите бяха работили в чужбина и имаха валута.
С Мимето се взеха след близо половин година ходене. Тя не му се пусна веднага като другите и той може би усети, че в нея има нещо. Странеше от компаниите му, но на него не му пречеше да купонясва без нея. Как стана така, че изведнъж да спре, не зная. Сигурно е било след като заминах в Съюза на работа. Родиха им се две момичета. Елка и Миглена. Елка, голямата, растеше умна и ученолюбива. Малката, Миглена, беше вятърничава и лекомислена. Копие на баща си. Любимката. Животът им вървеше безгрижен до онази преломна 1989 година. После дойдоха трудностите. Съкращения, нови работи, отново съкращения. С много усилия и връзки Илия се уреди в завода на работа. Дежурен, дванадесет часов график. За човек, несвикнал на смени и да поема отговорност, му се видя тежко. Едвам изтрая няколко години и при първите съкращения от новите, вече чужди собственици, напусна. Взе някакви пари като компенсация. Те отидоха за започването на нова къща. Бай Сашо и жена му отдавна се бяха преместили да живеят на селото си до Пазарджик. Илия остана да се оправя тук. Но...
На новата работа във ВИК-а попадна в „отличен” колектив. Караха постоянно на „смукач”. Не му трябваше много да научи занаята. И от абсолютният трезвеник и непушач, се превърна в постоянния пийнал човечец с неизменната цигара в уста. Когато съкратиха и жена му, потъна още повече. Тя се умори да се бори с него, уреди си документите и замина за Гърция. Изкараните пари изпращаше на всеки поотделно, като детските ги взимаха бабата и дядото за да плащат обучението на децата. Елка учеше в частно училище... и страдаше вечер, щом се прибере. Запоите на баща И нямаха край. Ненадейно Мима си дойде в отпуск. Като видя какво е станало, се уплаши. Постави му условие. До следващото И завръщане, къщата да е готова. Стоя една седмица и замина, оставяйки ги да се оправят сами. Миглена не усети липсата. Не И пукаше. За нея беше добре, че не я контролираха. В джоба на баща И имаше пари, в шкафа - цигари...
А момчета, които да почерпят в замяна на по-късни ласки, много.
Елка преживяваше трудно. Нейният свят не беше този. Дали не беше объркано нещо, та се беше родила в това семейство? Разбираше защо майка И замина, но според нея това не беше решение, а бягство. С баща си и сестра си почти не говореше. И те сякаш не я забелязваха. Обръщаха И внимание, само когато я питаха какво е сготвила.
Единственият светъл лъч в живота И се оказа запознанството с едно момче. Срещаха се рядко, но тя беше щастлива на тези срещи. Чакаше с нетърпение тази последна година и после щеше да се м
aхне завинаги от тук.
.....
Утрото ги завари заспали на своите места от вечерта. Елка свита в леглото, Илия и Миглена подпряли глави на масата.
Навън градчето живееше поредния си ден.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такъв е живота понякога ...
  • Благодаря ви!!!
  • Идеята е интересна. Трябва да я доразвиеш. Можеш ги тези работи!
  • Мястото на майката е до децата, това е моето мнение. Семейството го прави жената. Понякога трябват повече усилия, но си заслужава. Поздравления за темата, Ице!!!
  • Как ме натъжават твоите истории , Ице...! Зная, че се случва на много хора, но е тъжно и жалко...ех, живот. Какво ли няма в него! с обич.
  • Благодаря ви!!!
  • За съжаление често срещана действителност.
    Увлекателно разказваш.
  • Живот ли бе да го опишеш?!....
  • История, каквато се среща в доста български семейства, за жалост...Много добър разказвач си, Ице!
  • Поздравления,Христо!
  • Благодаря ви!!!
    Уви, това наистина го има в живота...
    Не го желая на никой!!!
  • Жегна ме тази история, Ицо! Наистина, много семейства са принудени да ..." съществуват" по този начин, за жалост!
  • Покъртителна история,но това е действителността...!
  • Позната картинка из градове и села!
    Е, Ице майстор си, признавам те за кой ли път!
  • Това е живота...
  • Благодаря ви!!!
    Много има такива семейства. Това и до ден днешен си кара на автопилот. Но ако сами не си помогнат( а не виждам желанието в тях) няма кой...
  • нещо ми се затъкна в гърлото...
  • Много истинска история.Познавам много такива семейства.Само да сменя имената на героите..Тъжно време ,тъжни хора.Нещастни.Как стигнахме дотук?
    Много хубаво пишеш ,Ице.Харесвам всичките ти разкази!
  • Много истинска история.Познавам много такива семейства.Само да сменя имената на героите..Тъжно време ,тъжни хора.Нещастни.Как стигнахме дотук?
    Много хубаво пишеш ,Ице.Харесвам всичките ти разкази!
  • Омагьосан кръг...но добра мотивация да постигнеш нещо,
    с което да се гордееш!Обичам да чета разказите ти!
  • Живот...
Предложения
: ??:??